По време на бременност жените се сблъскват с куп въпроси, които са свързани със здравето на бъдещото си дете. Също така при самото раждане се повдигат много въпроси – дали всичко ще бъде нормално, как ще протече, дали ще има нужда от хирургическа намеса.

Епизиотомията е една от тези интервенции, която понякога се налага по време на нормалното раждане, за да се избегнат усложнения при майката и бебето.

Какво е епизиотомия

Епизиотомията е хирургическа процедура, която се извършва по време на фаза на раждането (вагинално раждане), с цел да се предотвратят или да се намалят усложненията, свързани с разкъсвания на перинеума, областта между вагината и ануса.

Процедурата включва направата на разрез в тази област, за да се осигури повече пространство за излизане на бебето и да се улесни раждането. 

Разрезът обикновено е направен след поставена упойка, за да се намали болката, и след раждането се зашива със специален конец, които обикновено се разгражда след време.

Кога се налага епизиотомията

Епизиотомията се налага в определени ситуации по време на раждане и когато е необходимо да се осигури безопасност както за майката, така и за бебето.

Голямо бебе

Когато бебето е с големи размери, перинеумът може да има затруднения да се разтегне достатъчно, за да премине главата на плода. Големият размер на бебето увеличава риска от разкъсвания на перинеума, което може да доведе до по-сериозни наранявания. 

Епизиотомията създава допълнително пространство при разрез на перинеума, тъй като спомага за по-гладко преминаване на бебето и намалява вероятността от по-дълбоки разкъсвания.

Бързо или интензивно раждане

Ако раждането е особено интензивно, това може да доведе до бързо разширение на перинеума, което не е напълно адаптирано към преминаването на бебето. Това може да предизвика сериозни разкъсвания на перинеума. 

В тези случаи, епизиотомията може да бъде извършена, за да се създаде допълнително пространство и да се намали рискът от големи разкъсвания и наранявания.

жена ражда

Нестандартна позиция на бебето

Ако бебето е в нестандартна позиция, като задно разположение (когато бебето е с гръб към корема на майката) или странично разположение, раждането може да бъде по-трудно. 

Тези позиции могат да затруднят преминаването на бебето през родовия канал и да увеличат риска от разкъсвания. Епизиотомията може да помогне за улесняване на излизането на бебето и да намали риска от травми и усложнения.

Заплитане на пъпната връв

Когато пъпната връв е заплетена около врата на бебето, това е допълнителна трудност при раждането, както и риск от дефицит на кислород. 

Ако заплитането е сериозно и затруднява излизането на бебето, епизиотомията се използва за да осигури по-бързо и безопасно излизане.

При използване на инструменти при раждане

Когато се използват инструментални средства като форцепс (специални щипки за извеждане на бебето) или вакуум-аспирация (използване на вакуумна помпа), раждането може да бъде по-сложно. Инструменталната помощ често налага допълнителен натиск и манипулации, което увеличава риска от травми на перинеума и вагината.

Използването на епизиотомията може да се наложи, за да се създаде по-добро пространство за използване на инструментите и да се намали рискът от сериозни разкъсвания и наранявания на майката и бебето.

Как протича епизиотомията – видове и процес

Когато лекарят прецени, че епизиотомията е необходима, майката получава анестезия, за да се осигури обезболяване на перинеума. В различните случаи може да се използва анестезия, като спинална или епидурална за допълнително облекчение на болката, ако доктора прецени.

Самата процедура обикновено се извършва в няколко стъпки и може да бъде с латерален разрез, среден разрез или двойна епизиотомия:

  • Среден разрез – Разрезът е направен по средната линия на перинеума, от вагината към ануса. Той е по-лесен за извършване и обикновено изисква по-малко шевове. Средният разрез обаче е с по-висок риск от разкъсване към ануса, което може да доведе до по-сериозни усложнения.
  • Латерален разрез – Разрезът е направен наклонено от вагината към страничната част на перинеума, обикновено към бедрото. Той намалява риска от разкъсване към ануса и може да е по-подходящ при определени позиции на бебето. За съжаление може да изисква повече шевове след епизиотомия, тогава и възтановяването ще е по-бавно.
  • Двойна епизиотомия –  При нея се правят два разреза в перинеума, обикновено в областта между вагината и ануса, за да се улесни раждането. Тази техника е сравнително рядка и се използва при специфични случаи, когато обикновената епизиотомия не е достатъчна.

Процес

При епизиотомия лекарят прави разрез в перинеума, обикновено по средната линия или по страничната линия. След извършване на разреза, раждането на бебето продължава. Така той предоставя допълнително пространство за преминаването на бебето и може да улесни раждането, особено в трудни случаи.

След раждането, разрезът се зашива със специални конци при епизиотомия, който се разграждат. Лекарят използва специални техники, за да се увери, че всички са поставени правилно, както и да се намали рискът от инфекция или усложнения.

Жената задължително получава инструкции за грижа и как да се справя с болката. Възстановяването може да отнеме няколко седмици, през които е важно тя да следва указанията на лекаря.

доктор в процес на изражда бебе

Възможни проблеми след епизиотомия

Естествено, като всяка друга манипулация, епизиотомията също притежава редица рискове. След тази манипулация, могат да възникнат различни проблеми, които трябва да се лекуват своевременно. Те се разделят на ранни и късни усложнения.

Ранни усложнения

Възможно е разрезът да се разшири неволно към ануса и правото черво, което може да доведе до по-сериозни разкъсвания и усложнения. Освен това може да се наблюдава обилно кървене от срязаните тъкани, което изисква медицинска намеса за спиране на кръвотечението и предотвратяване на кръвозагуба.

Натрупването на кръв под кожата (хематом) на мястото на епизиотомията може да причини болка и подуване, което се нуждае от допълнителни мерки за лечение.

Напълно е възможно и разрезът да се инфектира, което се проявява с болка, зачервяване, оток и изтичане на гной. Лечението включва антибиотици и специална грижа за раната. 

В някои случаи раната може да се отвори, което изисква допълнително зашиване и грижа, за да се осигури правилно зарастване.

Късни усложнения

Възможно е да се появи болка при полов акт (диспареуния) вследствие на неправилно заздравяване на тъканите или образуване на белег от епизиотомия, което може да причини дискомфорт. 

Също така появата на запек е често срещан проблем след епизиотомия, който усложнява възстановяването. 

Забременяване след епизиотомия

Забременяването след епизиотомия не би трябвало да представлява проблем, ако възстановяването след раждането е протекло нормално и без усложнения. Важно е перинеумът и тъканите да се възстановят напълно преди нова бременност, като това обикновено изисква време.

Препоръчва се жената да изчака поне 12-18 месеца между ражданията, за да се осигури пълно възстановяване на тъканите и организма й. Консултация с акушер-гинеколог е важна, за да се оцени състоянието на перинеума и шевовете и да се увери, че няма остатъчни проблеми от предишната епизиотомия.

Ако сте имали усложнения след епизиотомията, като хронична болка или проблеми с перинеума, е необходимо да информирате лекаря си за тези проблеми, преди да планирате нова бременност. Той може да препоръча допълнителни изследвания и/или интервенции, за да се увери, че всичко е в ред.

Следването на тези съвети и редовните консултации с медицински специалисти ще осигурят по-добри шансове за здрава и успешна бременност след епизиотомия.

Може ли да се избегне епизиотомията

Епизиотомията може да се избегне в много случаи чрез прилагането на различни техники и подходи, които помагат за естественото разширяване на перинеума по време на раждане. 

Някои стратегии включват:

  • Перинеален масаж – Редовният перинеален масаж няколко седмици преди термина може да помогне за повишаване на еластичността на тъканите и намаляване на риска от разкъсвания или необходимост от епизиотомия.
  • Упражнения на тазовото дъно – Упражнения като Кегел могат да укрепят мускулите на тазовото дъно и да помогнат за по-лесно разширяване по време на раждането.
  • Бавен и контролиран напън – Следването на инструкциите на акушерката или лекаря за правилното напъване може да помогне за предотвратяване на внезапни разкъсвания.
  • Странична помощ – Лекарят или акушерката могат да прилагат нежно натиск върху перинеума, за да се помогне за контрола на разтягането и да предотвратят разкъсвания.
  • Обсъждане на вашите предпочитания – Важно е да обсъдите предварително с лекаря или акушерката вашите предпочитания относно епизиотомията. По време на проследяване на бременността може да се създаде план за раждане, който включва техники за избягване на тази процедура.

Въпреки всички усилия, в някои случаи епизиотомията може да бъде необходима за безопасното раждане на бебето и да се запази здравето на майката. Важно е да се има пълно доверие на медицинския екип и да се следват техните препоръки, ако ситуацията го налага.

бременна жена практикува йога

Разлика между епизиотомия и перинеотомия

Основните разлики между епизиотомията и перинеотомията включват мястото на разреза и риска от усложнения.

Епизиотомията се прави под ъгъл, докато перинеотомията е прав разрез в средата на перинеума. Тя намалява риска от разкъсвания, засягащи аналния сфинктер, но може да бъде по-болезнена и с по-дълго време за възстановяване.

Перинеотомията е по-бърза за заздравяване, но носи по-голям риск от увреждане на аналния сфинктер. Разбира се, лекарите избират кой тип разрез да се прилага в зависимост от конкретната ситуация и предпочитанията.