Нова надежда при инвиторо терапия – микрочипов ДНК анализ
Методът FISH, като един от похватите на предимплантационната генетична диагностика (ПГД), използван за увеличаване на успеваемостта и до неотдавна прилаган при двойки, желаещи да имат деца, но при които или не се постига до бременност или прекарват спонтанен аборт, днес предаде позициите си на комплексния генетичен скрининг. Този метод, който в инвитро терапията се оценява като една нова надежда и се прилага с успех във всички инвитро центрове на Бахчеджи.
Какво представлява микрочиповият ДНК анализ?
Микрочиповият ДНК анализ е метод на инвитро терапията, извършващ се преди трансферирането на ембрионите в матката. Той, в отличие от FISH метода, при който могат да се изследват само отделни хромозоми, включва скрининга на всички (24 различни) съществуващи хромозоми. Изследването се провежда на базата на микрочипна технология Array Komperatif Genomik Hibridizasyon – сравнителна геномна хибридизация (накратко aCG H).
Благодарение на този метод може да се наблюдава цялата хромозомна карта на ембрионите. Това дава възможност в изследваните ембриони да се откриват множество хромозомни аномалии, което в миналото беше невъзможно.
Каква е разликата между метода на микрочиповия ДНК анализ и рутинно използвания FISH?
Днес в много от клиниките услугите за ПГД се извършат чрез метода на флуоресцентната ин ситу хибридизация (FISH). С тази теника ембрионите могат да се изследват само за определен брой хромозоми (5, 7 или 9). Поради това, че хромозомите, които ще бъдат изследвани отразяват генетичните аномалии с вероятност за проявяване при една доносена бременност или хромозомните проблеми, наблюдавани при ранни спонтанни аборти; при ПГД изследване, обхващащо 9 хромозоми могат да се установят само 60-80 % от вероятните генетични хромозомни аномалии. Заедно с това, причината скринираният за 9 хромозоми и селектиран нормален ембрион да не доведе до бременност може да се крие именно във факта, че при този метод останалите 20-40 % хромозомни аномалии остават неизследвани. А при микрочипов ДНК анализ могат подробно да се разгледат всички хромозомни области и да се трансферира ембрион, считан за нормален по всички 24 хромозоми. И това от своя страна води до сигурен ръст и в процентите за успешна бременност.
На проведения през октоври миналата година в Сан Диего събрание на Американската асоциация по репродуктивна медицина (ASRM) се доказа, че с тази техника и при жени, каращи 40-те си години могат да се постигнат толкова високи резултати, колкото и при жените които карат 30-те.
От друга страна, с микрочиповия генетичен анализ, чрез който стана възможно установяването на много от хромозомните заболявания, които в миналото не можеха да се забележат, всъщност намаля шансът за избиране на нормални ембриони в края на изследването. Така, след този тест в една част от пациентите е възможно да не се открият нормални ембриони сред изследваните и следователно да не може да се осъществи ембриотрансфер. Затова много важен фактор за увеличаване на шанса за забременяване е количеството на изследваните ембриони – те трябва да са в по-голямо количество.
Винаги ли ембрион, избран за нормален по всички изследвани хромозоми може да доведе до бременост?
Невъзможност от забременяване поради хромозомни аномалии или риск от ранно прекъсване на започнала бременност са състояния, с които жената може да се срещне през всяка своя възраст. Но тези опасения особено сериозно нарастват при двойки, където жената е над 35 годишна. Рискът в значителна степен се намалява чрез избиране на нормални ембриони с помощта на генетичната селекция. От друга страна, за осъществяване на една бременност не е достатъчно само наличието на нормални ембриони. Незаменим критерий за постигане на една бременност е и здравата маточна тъкан.
И при FISH, и при микрочипен ДНК анализ за получаване на голямо количество ембриони при някои пациенти се налага използване на повече лекарства. Макар и да се смята, че частично се постига целта, високата доза лекарства оказва негативно влияние върху вътрешната част на стената на матка, за която всъщност ще се прихване ембрионът. При някои от пациентките, дори и да се получат генетично нормални ембриони, поради неподходяща маточна тъкан може и да не се стигне до бременност. В такъв случай, генетично обработените ембриони, с цел увеличаване на шанса от забременяване, могат да бъдат замразени и да бъдат размразени и трансферирани в естествена маточна среда чак след 1-2 месеца почивка. По този начин процентите на бременност могат да бъдат повишени с 8-10 %.
Има ли рискове и вероятност от грешки при този метод?
Като става въпрос за грешки, обикновно се мисли за объркване на ембрионите или пробите в лабораторни условия. Но както рутинните инвитро практики, така и методите на генетична диагностика, се реализират като резултат от множество невероятно прецизно изпълнявани етапи, намиращи се под контрола на много специалисти. Затова съветваме двойките да са спокойни в това отношение.
От друга страна, за да може да се извърши микрочипов ДНК анализ, същ като при FISH, е необходимо първо чрез използване на инвитро методите да се получи ембрион. След това от получените ембриони е нужно да се вземат клетки за генетично изследване. Процедурата, известна още като ембрионална биопсия, е дума на последната микроихрургична технология за вземане на клетки от ембрион. Възможността да се получи увреждане на ембриона по време на биопсия, ако тя се извършва от опитен ембриолог е под 1%. Но ако тя се изпълнява от неопитен специалист, процентите на увреждане може да са по-високи. Затова от същетвена важност е кой център за генетичното изследване ще си изберете, и с какъв опит ще е избраният от вас ембриолог. Защото ако по време на изследването се открие нормален ембрион, но той спре развитието си след процедурата, то извършената работа ще загуби всякакъв симсъл.
Друг фактор, кой може да се счита за рисков и в FISH, и в микрочиповия ДНК анализ, е опасността, генетичните резултати, получени след анализа да не отразяват истинската генетична стуктура на разиващия се ембрион. Най-голяма причина за това е фактът, че в непрекъснато развиващия се преди имплантирането му в матката ембрион, понякога едновременно продължават да се развиват генетично нормални и анормални клетки. Следователно клетката, която ще бъде взета за изследване и ембрионът в ранната си фаза на разитие могат до 5-8 % да не съдържат една и съща генетична структура. Ако биопсията бъде взета и клетките изследвани в един по-късен етап от развитието или преди имплантиране на ембриона в матката (бластоцитна фаза) това отклонение е възможно да се сведе до под 5 %. Но тука съществува друг риск – не всеки ембрион може да достигне фаза на бластоцит.
От голямо значение е центърът, където си ще си направите микрочиповия генетичен анализ на ембрионите, при определяне на етапа за извършване на анализа да вземе под внимание и предишните ви инвтро резултати, ако имате такива.
Ако преди трансплантирането им в естествена маточна среда замразяването на ембриони с нормални резултати не се извърши от опитни специалисти, това също крие определени рискове. Защото загубата на жизненост след размразяване на получените и без това в ограничен брой ембриони с единият ключ към успех е да се избере предоставяща тези услуги клиника, където жизнеността на ембрионите след замзяване и размразяване е над 95 %.