За никой не е тайна, че много двойки в страната и по света страдат от трудности при зачеването. Безплодието е един от сериозните здравословни проблеми на съвремието ни, от който никой не е застрахован. 

За щастие имаме възможност да се възползваме от така наречените асистирани репродуктивни технологии, с чиято помощ хора с репродуктивни проблеми могат да имат бебе. 

Благодарение на напредъка в клиничната, биологичната и ембриологичната медицина, както и нововъведенията в инвитро лабораториите,  през последните десет години имаме възможност да се възползваме от предимствата, които  асистираните репродуктивни технологии ни дават. С тяхна помощ хиляди страдащи от стерилитет двойки по света могат да усетят щастието от това да имаш бебе.

С помощта на асистираните репродуктивни технологии бездетни двойки, страдащи от различни репродуктивни проблеми, като например намален яйчников резерв, няколко последователни неуспешни имплантирания, мъжки фактор и други, могат да създадат дете.

Успеваемостта на асистираните репродуктивни технологии зависи от различни фактори. Едни от тях са например възрастта и здравословното състояние на пациентката, квалификацията и уменията на екипа от лекари, както и технологичното ниво на оборудването в ембриологичната лаборатория на клиничното заведение. 

При  повечето случаи процентът успеваемост е между 20 и 30, но в някои клиники технологиите показват 40% успеваемост. 

Една от най-известните техники за асистирана репродукция е инвитро оплождането. На теория инвитро оплождане може да се осъществи чрез получаване на яйцеклетка при естествена овулация. Но шансът за успешна бременност е изключително малък, ако не се приложат  допълнителни техники. Такива техники са именно асистирани репродуктивни техники (АРТ). 

Едни от тях са :

  • овариална (яйчникова) хиперстимулация за получаване на по – голям брой яйцеклетки
  • трансвагинална пункция на фоликулите под ултразвуков контрол 
  • подготовка на яйцеклетките и сперматозоидите 
  • отглеждане и подбор на получените ембриони

Кога са се появили първите асистирани репродуктивни технологии?

Процесът по инвитро оплождане се явява основен метод за лечение на стерилитет. Той е разработен от британския учен Робърт Едуардс, който за своето дело печели Нобелова награда по медицина през 2010 г. Първото бебе, което е заченато посредством инвитро, се казва Луиз Браун и  се ражда на 25-ти юли 1978 г.  

През 50-те години на миналия век се случва бърз темп на развитие на науката в сферата на асистираната репродукция, по време на което се търсят начини за подобряване на вече съществуващите технологии. 

Разработват се начини за лечение на безплодие при жени, които страдат от липса  на функциониращи фалопиеви тръби, както и техники за обработване на сперматозоиди.  През 1953 г. се осъществява първата успешна бременност чрез инсеминация със замразена семенна течност.  

Условие за успешно осъществяване на оплождането на яйцеклетка от сперматозоид чрез изкуствена инсеминация е наличието на проходимост в поне една от фалопиевите тръби. 

Преди години на жени страдащи от тубарен стерилитет се е налагало да се подложат на репаративни операции за възстановяване на тубарната функция. Но този тип операции нямали голяма успешност, което и наложило разработването на метод, с който да може да се осъществи успешно оплождане на яйцеклетка извън тялото на пациентката.

Кои са различните видове асистирани репродуктивни технологии ?

Инвитро оплождане (IVF)

Инвитрото (чието наименование идва от латинската дума  “in vitro” – „в стъкло“) е една от добре познатите асистирани репродуктивни технологии (АРТ). При лечението с инвитро се осъществява оплождане на една или няколко яйцеклетки по начин, който се случва извън тялото на жената. 

Основните стъпки, които включва една инвитро процедура, са контролирана овариална хиперстимулация, получаване на яйцеклетки, подготовка на яйцеклетките и сперматозоидите, оплождане, отглеждане, подбор и впоследствие трансфер на ембрионите. 

Лечението с инвитро е показало успешност при редица от случаите, които са били считани за безнадеждни.

Оплождане инвитро се прилага за лечение на безплодие при жената, което е резултат от непроходимост на фалопиевите (маточните) тръби, или при безплодие с мъжки фактор (намален брой или намалена подвижност на сперматозоидите. 

За да се гарантира успешността на процедурата по инвитро, необходимо условие е наличието на здрава матка у пациентката, която да може да поддържа бременността. както и здрави яйцеклетки и сперматозоиди, годни да оплождат. 

За осъществяването на инвитро процедура могат да се използват и донорски яйцеклетки или сперматозоиди. Поради тази причина и инвитро оплождане може да се приложи и при жени с нарушена яйчникова функция и мъже с  нарушена сперматогенеза.

Стимулация на яйчниците (Контролирана Овариална стимулация)

Стимулацията на яйчниците се прави с цел стимулиране на образуването на повече яйцеклетки чрез прием на лекарствени препарати. Процесът по стимулация се извършва по специални схеми, познати като “стимулационни протоколи”. 

На всяка пациентка се предписва индивидуален стимулационен протокол, който по преценка на лекуващия репродуктивен лекар се определя според състоянието на яйчниковия резерв, наличие на здравословни проблеми, реакции на яйчниците към предишни стимулации. 

Ефектът от прием на хормонални препарати е различен при всяка пациентка. Затова и лекарите предписват индивидуален стимулационен протокол и осъществяват наблюдение на пациентката.

Вътрематочна (интраутеринна) инсеминация (IUI)

При този тип асистирана репродуктивна технология, имаме използване на сперматозоиди от партньор или донор, които са предварително обработени. По време на тяхната обработка се премахват всички дефектни и мъртви сперматозоиди, както и се отделят от семенната плазма.

След като се обработи, спермената течност съдържа най-качествените и бързоподвижни сперматозоиди в хранителна среда. След това тя се инжектира високо в кухината на матката.

Инсеминацията е безболезнена процедура и след нея се препоръчва пациентката да лежи в продължение на 15 минути. Ако лекарят прецени, процедурата по инсеминация може да се извърши отново след 1-2 дни.

Вътрематочната инсеминация е процедура подходяща за бездетни двойки, при които не е изяснена точната причина за стерилитет, има нарушение в количеството и качеството на семенната течност, наличие на антиспермални антитела, недостатъчно количество цервикална слуз,  отрицателен тест за бременност след опити за бременност.

Тази асистирана репродуктивна технология е подходяща за жени, които не страдат от тазово-възпалителна болест, вагинални или цервикални инфекции, при които има проходимост на маточните тръби, както и липса на нарушения в гениталния апарат. 

Интрацитоплазмено инжектиране на единични сперматозоиди (ICSI)

При този вид асистирана репродуктивна технология се осъществява  директно инжектиране на един сперматозоид в цитоплазмата на  яйцеклетката на пациентката с цел постигане на успешно оплождане. 

Интрацитоплазмено инжектиране на сперматозоид се прилага при случаи на мъжки стерилитет. Процедурата се извършва чрез специална техника наречена микроманипулатор под микроскопски контрол. В резултат от това се получават зиготи, които не са по-различни от тези, които се получават посредством IVF (инвитро оплождане).

Оплодените ембриони се поставят в специална инкубационна среда, където се осигуряват необходимите за култивиране условия, които включват поддържане на температура от 37 С, оптимално ниво на кислород и въглероден диоксид. След престоя си оплодените ембриони преминават през същите етапи, които включва и стандартната инвитро техника.  

През периода на престой на ембрионите в инкубатор квалифициран ембриолог непрекъснато следи етапите им на развитие и качеството им. 

Интрацитоплазмено инжектиране на единични сперматозоиди е належащо при проблеми като :

  • намален брой (олигозооспермия) или напълно отсъствие  на сперматозоиди в еякулата (озооспермия)
  • намалена подвижност или лоша морфология на сперматозоидите 
  • астеноспермия 
  • тератозооспермия  
  • вазектомия, при която е невъзможно успешно възстановяване

Процедурата се прилага също и след криоконсервация на семенна течност, както и при случай на наличие на антитела срещу сперматозоидите.

Също както при IVF, успешността на  ICSI също зависи от фактори като качеството на получените ембриони, възрастта на пациентката, наличието на здравословни проблеми.

Преимплантационна генетична диагностика/скрининг (PGD)

Предимплантационната генетична диагностика спомага за ранното откриване на генетично заболяване в ембриона. Процедурата е предназначена за двойки,  които са носители на дадено генетично заболяване, и такива, при които има висок риск от  предаване на генетична болест на бебето. 

Предимплантационна генетична диагностика се прилага за първи път през 1990 г., и както и името й подсказва, тя се прилага преди имплантирането на ембрионите и началото на клинична бременност.  С нея могат да се диагностицират различни генетични заболявания, ракови заболявания, болест на Алцхаймер и други.

Състои се от няколко етапа-подготвителна фаза, контролирана овариална (яйчникова) хиперстимулация, аспириране на яйцеклетки, оплождане на получени яйцеклетки, биопсия на ембрион или полярно тяло, анализ на биопсирани клетки, ембриотрансфер.

При селекцията на ембриони за трансфериране в матката се избират тези, които са годни и не са засегнати от генетично нарушение. Благодарение на предимплантационната генетична диагностика се свежда до минимум риска от спонтанен аборт и раждането на бебе с генетично заболяване. 

За успешното прилагане на тази диагностика е необходимо използването на асистирана репродукция, инвитро оплождане или ICSI, тъй като по този начин могат да се получат яйцеклетки, а след това  да се направи анализ на ембриони.  

Предимплантационната генетична диагностика е необходима в случаите, когато имаме :

  • серия от повтарящи се спонтанни аборти с диагностицирана аномалия на плода
  • унаследени генетични аномалии 
  • фамилна обремененост обвързана с Х-хромозомата или със структурни нарушения в хромозомите (инверсии, транслокации) 
  • анамнестични данни за родено дете с хромозомни нарушения 
  • над 3 неуспешни опита с инвитро терапия при наличие на добри ембриони
  • предразположеност към ракови заболявания или заболявания от типа на Алцхаймер