Последвайте ни!
Истории на пациенти, информативни видеа, конкурси и много повече в нашите социални медийни профили.
Когато използваме понятието задържан фоликул, то се има предвид фоликуларна или функционална киста на яйчника. Те са често срещани при полово зрелите жени, затова е добре да се запознаете с това какво представляват, какви са симптомите, причините и рисковете от появата им, както и какво е тяхното лечение.
Както знаем, месечният цикъл на жената е средно около 28 дни, като той може да варира между 24 и 35 дни. В началото на месечния цикъл започват да настъпват промени в тялото на жената.
Половите хормоните покачват своите нива, като през това време организмът на жената е концентриран върху това да възстанови маточната обвивка, подготвяйки се за процеса по отделяне на нова яйцеклетка.
При овулацията в единия яйчник започват да растат и да съзряват фоликули, сред които има един доминантен. Това е фоликулът, който ще отдели яйцеклетката, годна за оплождане и именно в този момент настъпва най-фертилният период в месечния цикъл на жената и самата овулация.
Има случаи, когато яйцеклетката не се освобождава, а фоликулът продължава да нараства. Така той започва да задържа течност, като може да достигне до размери с диаметър над 3 см.
По този начин се образува функционалната киста, по-известна като задържан фоликул. Яйцеклетката във фоликула започва да губи своите способности след приблизително 24 часа, което означава, че липсва овулация, съответно яйцеклетката няма как да бъде оплодена.
Фоликуларните кисти могат да бъдат два основни вида. Това са хеморагична фоликуларна киста и граафовия фоликул. Една от най-честите причини за появата на тези два вида кисти е хормоналният дисбаланс. Това, което се наблюдава, е повишени нива на FSH, познат още като фоликулостимулиращ хормон.
Този хормон, заедно с LH (лутеинизиращ хормон), принадлежи към гонадотропните хормони. Той играе съществена роля при растежа и узряването на яйцеклетката.
Не случайно се повлиява от половите хормони естроген, прогестерон и тестостерон. Когато техните нива са ниски, то се наблюдава как нивата на FSH са по-високи. При хормонални проблеми може да се появи една или повече фоликуларни кисти.
Други чести причини за появата на тези кисти са стресът, както и прекаленото физическо и психическо натоварване. Именно затова е важно жената да се стреми към по-балансиран и здравословен начин на живот, който да ѝ осигури максимално спокойствие и да позволи нормалното протичане на процесите в нейното тяло.
Задържаният фоликул е състояние, което не крие риск, като кистите се считат за доброкачествени. Обикновено този тип фоликуларни кисти изчезват сами в рамките на някоя от следващите няколко менструации.
В повечето случаи липсват каквито и да е било симптоми, затова обикновено се установяват по време на рутинен преглед при гинеколог. Много рядко се наблюдават симптоми като тежест, болки в областта на яйчника, в който се е образувала кистата, както и болка по хода на уретрата. Обикновено това се случва, когато фоликулът продължава да расте и да задържа течност.
Още по-редки са случаите, когато има наличие на извънменструално кървене, по-продължителна и обилна менструация, както и хиперплазия на ендрометриума (неравномерно задебеляване на маточната лигавица).
Въпреки това, фоликуларните кисти крият някакъв риск. В случаите, когато фоликулите не изчезват след трети или четвърти менструален цикъл, а продължават да нарастват, то това се счита за рисковано състояние. Причината за това е, че колкото повече кистата расте, толкова по-голям е шансът тя да се спука, а течността да изтече в коремната кухина.
Това медицинско състояние се нарича остър хирургичен корем и крие немалък риск за жената, затова и изисква незабавна оперативна намеса. Други причини за назначаване на операция от лекаря са, когато не може да се изясни причината за нарастване на кистата по друг начин и с цел изясняване на характера ѝ.
Алтернатива на стандартната хирургична операция е пункцията. Тя се извършва през влагалището под ехографски контрол. Всяко състояние е строго индивидуално, затова и изисква да се вземат индивидуални мерки, които са по преценка на вашия лекуващ лекар.
От изключителна важност е да кажем, че фоликуларните кисти не бива да се бъркат с така наречените шоколадови кисти. Нещо повече, те нямат общо със Синдрома на поликистозните яйчници. При това състояние се наблюдават малки антрални фоликули, които са с размер до 10 мм. Те не позволяват настъпването на овулация, съответно и пукането на фоликула.
И все пак, ако се наблюдава постоянно задържане на фоликула, то това може да бъде симптом на Ендометриоза. Това е доброкачествено заболяване, което в някои случаи може да протече и като злокачествено.
При него се наблюдава как ендометриална тъкан е разположена на атипично място. Тъканта може да бъде в яйчниците, маточните тръби, външната страна на матката и по други органи.
При ендометриозата основни симптоми са тежко протичане на менструация, придружена със силни болки, невъзможност за забременяване, както и хронична тазова болка. Разбира се има случаи, когато протича безсимптомно. Именно затова редовните гинекологични прегледи са важни, тъй като с тяхна помощ могат да се открият състояния, които да не позволят зачеване.
Днес процентът на жените в репродуктивна възраст, които се сблъскват със задържан фоликул, е голям. Факторите, които повлияват на появата на фоликуларна киста, могат да бъдат много и различни в зависимост от здравословното състояние на жената и нейния начин на живот.
Най-чести сред тях са:
Приемът на противозачатъчни лекарства потиска настъпването на овулация, съответно няма как да се образува доминантен фоликул в яйчниците. Това е и една от причините по-рядко да се наблюдава при жените, които приемат противозачатъчни, образуване на фоликуларна киста.
В повечето случаи фоликуларните кисти изчезват сами, а често и дори не се разбира за тяхната поява. Ако все пак се установи наличие на задържан фоликул, то е препоръчително да се извършат различни изследвания, за да може да се определи причината за поява на този вид кисти.
В случай, че се наблюдава хормонален дисбаланс, то се предписват медикаменти, с които да се регулират и върнат в норма половите хормони. При настъпване на необходимия баланс, обикновено фоликуларните кисти изчезват сами. При нарастващи кисти, които са с размер под 5 см, отново се назначава хормонално лечение по схема.
След поне два менструални цикъла следва да се извърши контролен преглед с помощта на който се установява дали кистата е изчезнала. В случай, че задържаният фоликул е все още там и няма никаква промяна в размера му, то се предприема оперативно лечение.
Това е необходимо, тъй като нарастващата фоликуларна киста може да попречи на нормалното кръвоснабдяване и да наруши правилното функциониране на яйчника.
Освен това, с помощта на определени изследвания може да се потвърди или отхвърли вероятността от наличие на по-сериозно медицинско състояние. По този начин, в случай, че е необходимо, специалистът може да назначи адекватно лечение, което да доведе до изчезване на задържания фоликул.
Има жени, при които се наблюдава честа поява на функционални кисти. При тях е важно да се проследява какви са нивата на полови хормони. В някои случаи лекарят може да предпише приема на противозачатъчни медикаменти, с които да се регулира хормоналния баланс.
Периодът на прием е различен според всеки индивидуален случай. След като се прекрати приемането на противозачатъчни таблетки е необходимо отново да се посети гинеколог, за да проследи вашето състояние.
Хормонална терапия следва да се назначи и при жени, които са в период преди настъпване на менопауза. Както знаем, тогава настъпват изключително резки промени в хормоните, което може да повлияе на правилната функция на яйчниците и да предизвика поява на фоликуларни кисти.
В тези случаи лечението, във втората половина от менструалния цикъл, жената трябва да приема прогестерон. Ако се наблюдават яйчникови кисти след настъпване на менопауза, то е необходимо да се извърши операция.
Менструалният цикъл на една жена се дели на три основни фази:
Фоликуларната фаза е периодът, когато настъпва менструация. След този период следва овулаторната фаза, която се свързва с най-фертилния период на жената, както и нарастването и узряването на яйцеклетката.
Последната фаза е лутеалната фаза, като тя е период от менструалния цикъл, през който всяка една жена преминава. Това е последната фаза, която настъпва след овулацията и продължава до приключване на месечния цикъл.
Когато яйцеклетката бъде освободена, то фоликулът се превръща в така нареченото corpus luteum или по-познато като жълто тяло.
Като всяко нещо в организма на жената, жълтото тяло също изпълнява важна функция, а именно да подготви матката на жената за предстоящото имплантиране на вече оплодената яйцеклетка чрез производството на половия хормон прогестерон. В случай, че няма оплождане, то дегенерира и отново настъпва менструация.
Лутеалната фаза обикновено е с продължителност от 14 дни, като тя не бива да е по-малко от 10 дни. Това би попречило на успешното забременяване. Тя е от съществено значение, тъй като нейната продължителност определя продължителността на овулацията. Тази фаза не се повлиява от външни фактори, а единствено и само от овулаторната фаза.
Наред с всичко до момента описано има случаи, когато при спукване на фоликула, в това жълто тяло започва да се събира кръв, а неговият диаметър да нараства, като достига до над 3 см. В този случай се има предвид образуване на киста на жълтото тяло.
Сравнена с задържания фоликул, кистата на жълтото тяло спада към функционалните кисти, като не е по никакъв начин опасна или злокачествена. Също като фоликуларната киста и този вид се изчиства сама в повечето случаи, а ако е необходимо, се назначава хормонално лечение.
Понякога този вид кисти могат да предизвикат дискомфорт в жената като силни болки, което е признак за висок риск. В този случай е необходимо извършването на лапароскопия.
Това, по което се различава кистата на жълтото тяло от задържания фоликул, е, че тя може да се появи дори и по време на бременност и по-конкретно през първите три месеца.
За разлика от Синдрома на поликистозните яйчници, при задържан фоликул се наблюдава настъпване на овулаторна фаза, последвана от лутеалната. Както споделихме, една от най-честите причини за появата на фоликуларни кисти е хормоналният дисбаланс. Той може лесно се да регулира с помощта на подходяща хормонална терапия.
В случай, че правите опити за забременяване, наличието на фоликуларна киста не трябва да ви притеснява. Въпреки това е добре да се наблюдава от вашия лекар от гледна точка на това да се следи дали още стои в яйчника и дали нараства.
Важно е да допълним, че няма как да настъпи зачеване в месеца, в който се е появила функционалната киста. Това, от своя страна, не означава, че следващ месец и нов опит за забременяване ще бъде неуспешен, нито значи, че жената има репродуктивни проблеми.
Много жени, при които е имало наличие на задържан фоликул, се наблюдава притеснението дали ще могат да забременеят след появата на такава киста. Тук е важно да кажем, че е напълно възможно да заченете, независимо дали става въпрос за задържан фоликул или за киста на жълтото тяло.
За целта, обаче, редовните прегледи при вашия лекар и спазването на назначеното лечение и препоръки са една от стъпките за справяне с проблема. Това може да включва нормализиране на нивата на хормоните и прием на други лекарства с цел нормализиране функцията на яйчниците.
В допълнение ще споделим, че ключова роля играят начинът ви на живот, храната, която консумирате, както и честотата на физическа активност. Често се оказва, че стресът, консумацията на вредни храни, както и вредните навици са причината за хормонален дисбаланс и за изпитване на трудности при забременяване.
Именно затова храната и начинът ви на живот са ключът към по-добро настроение и към балансиране на хормоните.
Винаги сме споделяли, че това ще ви гарантира успешното забременяване, както и протичането на една здрава и спокойна бременност, завършваща с раждането на здраво бебе и носеща любов и щастие.
Нека да ви се обадим възможно най-скоро относно темите, по които искате да се консултирате.
2024 Всички правва са защитени