Видове поликистозни яйчници

Поликистоза на яйчниците, или синдром на поликистозните яйчници (СПКЯ), може да бъде предизвикана от различни фактори в женското тяло. 

Най-често срещаните видове поликистозни яйчници се дължат на развитието на инсулинова резистентност, поради възпалителни процеси или проблеми с надбъбречната жлеза. 

Конкретна причина за развитието на синдрома все още не е открита. Въпреки това, са проведени много изследвания, които доказват пряка връзка между определени състояния в тялото. Тези предразположения могат да доведат до развитието на поликистозни яйчници или до усложнения в дългосрочен план. 

Към момента все още не съществува универсално лечение за СПКЯ. Поради тази причина, изписването на подходящи терапевтични методи е пряко зависимо от причината за развитието на синдрома. Необходимо е да се вземат превантивни мерки, за да се предотвратят дългосрочни усложнения. 

Какво означава “синдром на поликистозните яйчници (СПКЯ)”?

Синдромът на поликистозните яйчници се изразява в нарушение на хормоналните нива в тялото. Определя се като хормонален дисбаланс. Медицинският термин, определящ хормонален дисбаланс, е ендокринопатия. Често лечението се определя от съвместната работа на специалист гинеколог и специалист ендокринолог.

Този вид ендокринопатия е често срещана при жени в репродуктивна възраст (21,27% според проучвания). Често може да остане незабелязана и да се диагностицира едва когато се срещнат трудности при забременяване. Инфертилитетът при жени със СПКЯ се дължи главно на липса на овулация или нередовна такава (ановулация).

Синдромът се различава от всекидневно срещаните кисти (фоликули) в яйчниците. Редовното развитие на кисти може да бъде симптом на синдрома. То обаче не е достатъчно, за да се постави диагноза СПКЯ. 

Симптоми

Симптомите на СПКЯ са разнообразни, но могат да бъдат много полезни при диагностицирането на синдрома. 

Основните физически проявления на ендокринопатията включват:

• Нередовен менструален цикъл
• Хирзутизъм – прекомерно окосмяване в така наречени мъжки зони (лице, гръб и др.)
• Загуба на коса по темето
• Покачване на тегло
• Понижено самочуствие
• Тежко акне
• Депресия
• Тревожност

Диагностика

Симптомите, изредени по-горе, са физически проявления, които лесно могат да бъдат забелязани. При съмнения за СПКЯ е редно да бъдат извършени допълнителни хормонални и гинекологични изследвания. 

В повечето случаи на СПКЯ, окончателните намирания в диагонзата включват поне две от следните изброени:

• Нередовна менструация – по-малко от 8 цикъла в година или повече от 35 дни между менструациите.
• Нередовна овулация (ановулация) – не се откриват узрели яйцеклетки .
• Повишени мъжки хормони (хиперандрогения) – произвеждат се повече мъжки полови хормони (тестостерон, андростендион, ДХЕАС), което води до хормонален дисбаланс.

За потвърждението на синдрома и поставянето на диагнозата, е възможно лекарят ви да извърши тазов преглед, преглед на цялото тяло за проявени симптоми, кръвни тестове, измерване на телесната маса и ехография.

Кръвните тестове се правят с цел да се установи нивото на определени хормони в тялото. С цел придобиване на цялостна картина за общото здраве, могат да бъдат направени допълнителни тестове, които измерват нивото на глюкоза, инсулин, холестерол, триглицериди и други. 

Лечение

СПКЯ е комплексен синдром, който засяга различни системи в тялото. Поради тази причина към момента все още няма универсално лечение на поликистозните яйчници. 

Лечение за СПКЯ се назначава в зависимост от причината за развитието му и приоритетите на пациента. В случай че се цели забременяване, лечението ще включва медикаменти, които стимулират редовната менструация и развитието на зрели яйцеклетки (овулация). 

Ако пациентът има висока опасност от развитие на усложнения като диабет или сърдечно-съдово заболяване, лечението би било фокусирано над превантивни мерки. Такива например са намаляване на теглото и промяна в начина на живот. 

При всички случай е важно да се установи каква е първоначалната причина за развитие на СПКЯ, за да може да се третира подобаващо.

Предразположение: инсулинова резистентност

Инсулиновата резистентност е характерна и често срещана при жени с поставена диагноза на СПКЯ. Синдромът на поликистозните яйчници има пряка връзка с придобита инсулинова резистентност. Оттам възникват проблеми със забременяване и безплодие.

Какво е инсулинова резистентност?

Инсулиновата резистентност се определя като намалена чувствителност на клетките към приема на инсулин. 

Инсулинът е хормон, който се произвежда от задстомашната жлеза (панкреас). Неговата главна цел е да транспортира глюкозата (захарта, която се приема от тялото) от кръвта към клетките, където да се преобразува в енергия или резерв. 

При инсулиновата резистентност, клетките имат намалена чувствителност към подадения към тях инсулин и приемат по-малки нива на глюкоза. Така глюкозата остава в кръвта, кръвната захар се повишава, а панкреасът усилва производството на инсулин (хиперинсулемия), за да компенсира този процес.

Как допринася инсулиновата резистентност за развитието на СПКЯ?

Хиперинсулемията е част от процеса на развитие на инсулиновата резистентност. Тя е пряко свързана със стимулация на синтезата на андрогените (мъжки полови хормони). 

Според проучвания, хиперинсулемията повишава производството на андрогени в яйчниците, увеличава нивата на активния тестостерон и повишава продукцията на стероидни хормони.

Прекомерното производство на мъжки хормони води до нарушения в хормоналния баланс в женското тяло. Това, от своя страна, оказва пряко влияние върху редовната менструация и овулация. Поради тези причини, жени със СПКЯ, инсулинова резистентност и хиперандрогения срещат трудности при опити за забременяване.

Как се лекува?

Лечението на инсулинова резистентност често се основава на опити да се възвърне чувствителността на клетките към хормона, за да може глюкозата да се обработи правилно.

Това включва спазване на строг хранителен режим, който ограничава приема на рафинирани въглехидрати, захарни изделия и вредни мазнини. За сметка на това се увеличава приемът на храни, богати на фибри и такива с противовъзпалителен ефект. 

Важно е да се промени начинът на живот, като се добавят повече физическа активност и се намалят вредни навици като заседналост и тютюнопушене. Към диетата може да бъде добавен прием на хранителни добавки под формата на таблетки, включващи определени витамини и минерали.

Предразположение: хронично нискостепенно възпаление

При много от жените, диагностицирани със СПКЯ, е открито хронично нискостепенно възпаление. Според учени, нискостепенното възпаление е пряко свързано с други прояви на синдрома, включително инсулинова резистентност и рискови фактори за сърдечносъдовата система.

Възможни усложнения

Възможни усложнения и дълготрайни последици при пациенти със СПКЯ включват:

• Сърдечносъдови заболявания
• Диабет тип 2
• Атеросклероза
• Високо кръвно налягане
• Чернодробни възпаления
• Безплодие, трудност при зачеване или раждане
• Ендометриална хиперплазия
• Карцином на маточната лигавица

Връзка между възпаление и СПКЯ

СПКЯ и затлъстяването са свързани със значително високи маркери, индикиращи възпаление. Тези маркери включват C-реактивен протеин, цитокини, хемокини и бели кръвни клетки. В допълнение, хроничното нискостепенно възпаление е свързано с други усложнения, като повишен оксидативен стрес, ендотелна дисфункция и коронарна болест.

Според проучвания, високите стойности, свързани с възпаление, са пряко обвързани с метаболитни усложнения и повишен риск от коронарна болест при пациенти със СПКЯ. 

Открити са връзка и взаимодействие между затлъстяването и инсулиновата резистентност при пациенти с хронично нискостепенно възпаление. Въпреки че са необходими повече изследвания, това предполага една вероятна причина за развитието на СПКЯ.

Предразположение: повишено производство на андрогени в надбъбречната жлеза

Синдромът на поликистозните яйчници често се характеризира със съпътстваща хиперандрогения. 

Хиперандрогенията се определя като повишено производство на мъжки хормони в тялото, което води до хормонален дисбаланс при жените. Основният източник на някои андрогени се яйчниците, но не на всички.

Изследвания доказват, че при 20 до 30% от жените със СПКЯ са открити повишени нива на андрогени, произведени от надбъбречната жлеза. Най-често срещаният андроген от надбъбречна жлеза в такива случаи е ДХЕА-С (дехидроепиандростерон сулфат).

Причини

Причините за повишено производство на хормони от надбъбречната жлеза могат да бъдат много. Стрес, високи нива на пролактин, вродена надбъбречна хиперплазия, могат да бъдат само някои от тях.

Лечение

Много често методи на лечение на СПКЯ включват назначаване на медикаменти, които модифицират нивата на хормони, произведени в яйчниците. Те могат да блокират андрогените или да повишат производството на естроген и прогестерон. 

Направени са и други проучвания, фокусирани над производството на надбъбречни андрогени. Според тях, лечение за модификацията на тези хормони може да има благоприятен ефект върху пациенти със СПКЯ.

Мит: СПКЯ е следствие от противозачатъчна терапия

Разпространеното мнение, че развитието на СПКЯ е следствие от прием на орални контрацептиви, е невярно. Напротив, противозачатъчната терапия се използва за лечение на СПКЯ.

При спиране на приема на таблетките е възможно да се наблюдава временно адаптиране на тялото и хормоните, което може да бъде сбъркано с поликистозни яйчници.

Какво представляват противозачатъчните таблетки?

Противозачатъчните таблетки се изписват и приемат, за да предотвратят нежелано забременяване. 

Главното съдържание на такъв тип таблетки са хормоните естроген и прогестин (синтетичната версия на прогестерон). Чрез регулация на хормоналните нива в тялото се предотвратява овулация. Така не се отделя яйцеклетка, която може да бъде оплодена.

Възможни странични ефекти

При прием на противозачатъчни таблетки могат да се наблюдават някои нежелани странични ефекти като:

• Промени в настроението
• Гадене
• Главоболие и мигрена
• Повишена чувствителност или болки в гърдите
• Намалено либидо

Повечето от възможните странични ефекти намаляват или напълно изчезват няколко месеца след започването на приема. 

Какво се случва след като спрете приема?

След спиране на прием на контрацептивни таблетки се преминава през период на адаптиране на тялото към промяната.

Хормоните са били регулирани чрез външна намеса. При спиране на таблетките е необходимо органите да възстановят предишната си функция, с други думи – сами да регулират нивата на хормони в тялото. Това може да отнеме известно време. 

През периода на адаптация могат да се наблюдават симптоми, наподобяващи характерните за СПКЯ:

• Промени в менструалния цикъл
• Покачване на тегло
• Акне
• Загуба на коса
• Трудност при забременяване.

Тези симптоми се припокриват с някои от характеристиките на синдрома на поликистозните яйчници. Затова е възможно да бъде поставена грешна диагноза. Важно е тук да бъде уточнено, че това е временна реакция на тялото, протичаща по време на процес на адаптация. 

Когато половите органи се приспособят към промените и хормоналните нива се изравнят, тези симптоми ще отшумят. 

Лечение на СПКЯ с противозачатъчни таблетки

Противозачатъчната терапия всъщност много често се използва за лечение на жени, диагностицирани със синдром на поликистозните яйчници. Този тип терапия, заедно със здравословна диета и промяна в начина на живот, са основните начини да се контролира и преодолее СПКЯ. 

Противозачатъчните таблетки помагат да се:

• регулира менструалният цикъл.
• намалява акнето и физическите прояви на съпътстващ хирзутизъм.

Комбинираните хормонални контрацептиви (КХК) съдържат естроген, който има антиандрогенни свойства и намалява нивата на свободния тестостерон. Прогестогенът в тези контрацептиви подтиска производството на лутеинизиращ хормон и подтиска андрогенните ефекти. И двата хормона помагат в редуцирането на физическите прояви на хиперандрогенизма.

Противозачатъчна терапия не винаги може да бъде приложена. В зависимост от индивидуалната медицинска история, лекарят може да прецени, че такава не е препоръчителна. 

Рискови фактори за предписване на противозачатъчни таблетки включват:

• Диабет
• Наднормено тегло
• Тютюнопушене
• Възрастова група
• Високо кръвно налягане
• Дислипидимия
• Тромбофилия

Някои видове таблетки могат да влошат съществуващи метаболитни проблеми или да породят такива. Затова е необходимо лекарствата да бъдат изписани от лекар, който е взел предвид рисковите фактори и състоянието на пациента. 

Проучвания доказват, че освен положителният ефект върху хиперандрогенизма, противозачатъчната терапия води до намален риск от развитие на ендометриален рак.

Заключение

Синдромът на поликистозните яйчници е често срещан при жени в репродуктивна възраст. Определя се като вид ендокринопатия и се характеризира с хормонален дисбаланс в женското тяло. 

Симптоми и характеристики на синдрома включват нередовна менструация, ановулация, хиперандрогенизъм, хирзутизъм, наднормено тегло (висок индекс на телесната маса), тревожност, ниско самочувствие и други. Главната причина за трудност при забременяване и инфертилитет при жени със СПКЯ е липсата на редовна овулация.

Без промяна в начина на живот, на хранене и изписване на медикаментозно лечение, синдромът може да доведе до тежки дълготрайни последици и усложнения. Някои от тях са инфертилитет, проблеми при раждане, психически разстройства, гестационен или захарен диабет тип 2, сърдечносъдови заболявания, ендометриален рак и други.

Към момента не е ясна точната причина за развитието на СПКЯ. Въпреки това, синдромът може да се раздели на няколко вида, в зависимост от предразположения и характерни състояния, свързани с развитието или усложненията на СПКЯ. 

Инсулиновата резистентност представлява намалена чувствителност на клетките в тялото към приема на хормона инсулин. Състоянието хиперинсулинемия има доказана пряка връзка с развитието на хиперандрогенизъм, водещ до ановулация и проблеми със забременяването. 

Необходимо е да бъдат направени кръвни тестове не само за измерване на нивата на хормони в тялото, но и за да се провери дали има налично хронично нискостепенно възпаление. 

Хроничното нискостепенно възпаление има доказана връзка със усложнения, съпътстващи СПКЯ. Проучвания показват взаимовръзка между възпаление, затлъстяване и инсулинова резистентност, които заедно могат да допринесат за развитието на синдрома.

Една от основните характеристики на синдрома е повишеното производство на мъжки полови хормони в тялото. Освен в яйчниците, те могат да бъдат произведени и в надбъбречната жлеза. Това може да се дължи на вродени или външни фактори. Това предполага, че лечението на СПКЯ трябва да включва хормонална регулация и за яйчниците и за надбъбречната жлеза.

Често разпространено невярно твърдение е, че противозачатъчните медикаменти могат да доведат до развитието на СПКЯ. Те се използват в лечението на СПКЯ за регулация на хормоналните нива. Заедно с диета и промяна в начина на живот, те са неизменна част от лечението.