Преди сперматозоидът на мъжа да оплоди яйцеклетката, неговата главичка трябва да се прикрепи към външната страна на яйцеклетката. След като това се случи, сперматозоидът се промушва през външния слой към вътрешността на яйцеклетката (цитоплазмата), където се осъществява процесът на оплождане.

Понякога се случва така, че сперматозоидът не може да проникне през външния слой поради различни причини. Има случаи, когато външният слой на яйцеклетката е по-дебел или самият сперматозоид е слабо подвижен, което затруднява неговото преминаване.

В случай, че изпитвате затруднение със забременяването, то ви препоръчваме да се обърнете към специалисти по репродуктивното здраве. Те ще назначат необходимите изследвания и прегледи с помощта на които да се установи причината за трудно зачеване.

Ако се потвърди затруднено проникване на сперматозоида в яйцеклетката, то се пристъпва към извършване на така наречената процедура Интрацитоплазмено инжектиране на сперматозоид в яйцеклетката, познато още като ICSI. По този начин се подпомага оплождането на яйцеклетката и успешното забременяване на жената.

Какво представлява процедурата ИКСИ?

Ин витро оплождането и процедурата ИКСИ са начин за лекуване на стерилитет при мъжа и жената. Доста често се говори за женския фактор при трудност от зачеване, но не бива да се пренебрегва и състоянието на мъжа. Не случайно при подобни оплаквания от страна на двойката се извършват изследвания и на двамата партньори.

Има случаи, при които състоянието на мъжа не позволява активното произвеждане на качествени и добре подвижни сперматозоиди, както и понякога се наблюдава отделяне на малък брой гамети.

Интрацитоплазменото инжектиране (ICSI) е един от начините за справяне със стерилитет. През последните 10 години тази техника непрекъснато се развива с цел да помогне на много двойки от цял свят да преодолеят трудното зачеване.

По-горе загатнахме какво представлява ICSI. Както и името подсказва, това е процедура, при която се инжектира един сперматозоид в цитоплазмата на яйцеклетката. По този начин се осъществява процесът на оплождане.

Процедурата се извършва под микроскопичен контрол благодарение на специална техника, позната като микроманипулатор. Зиготите, които се получават, са същите като тези оплодени чрез процедурата IVF (ин витро оплождане).

През определен период от време специализиран ембриолог извършва оценка качеството и развитието на ембрионите. При потвърждение от негова страна може да се пристъпи към следващата стъпка, а именно трансфер на ембрионите – същият, който се извършва при стандартен цикъл на ин витро оплождане.

Защо и кога се налага ИКСИ оплождане?

Както споделихме по-горе, в случай на трудности на забременяване проблемът може да е както при жената, така и при мъжа. За съжаление подобни проблеми могат да окажат негативно влияние върху емоциите на двойката, както и да повишат нивата на стрес, тревожност и да отключат дори депресия.

Въпреки възможните трудности, ние ви препоръчваме да не позволявате на негативните емоции да ви влияят, тъй като емоционалното състояние на човек оказва огромно влияние върху неговото здраве, включително и плодовитост.

Именно затова е важно да потърсите помощта и подкрепата на специалисти по репродуктивно здравe, които имат задачата да намерят начин да ви помогнат да се справите с проблема. Наред с това ви съветваме да потърсите помощ на психолог, който ще се опита да ви помогне да преминете по-лесно през този период.

Що се отнася до процедурата ICSI, тя обикновено се извършва тогава, когато има установено мъжко безплодие. За установяване и потвърждаване на това състояние е необходимо да се извърши спермограма.

Тя представлява изследване на семенната течност благодарение на което се получава важна информация относно това дали има наличие на варикоцеле, инфекции и хормонални проблеми, които оказват влияние върху плодовитостта на мъжа. С помощта на сперматограмата специалистът получава повече детайли относно качеството, количеството и подвижността на сперматозоидите, което е важен фактор.

Най-често до интрацитоплазмено инжектиране на сперматозоид в яйцеклетката се прибягва в следните случаи:

  • Олигозооспермия – медицинско състояние, при което спермограмата показва много нисък брой сперматозоиди.
  • Тератозооспермия – нарушена морфология на изследваните сперматозоиди.
  • Астенозооспермия – състояние, при което се наблюдава намалена и лоша подвижност на сперматозоидите.
  • Азооспермия – пълна липса на сперматозоиди. При това състояние един от най-добрите начини за преодоляване на проблема
  • е именно ИКСИ, като лечението включва хормонална терапия, микрохирургична реконструкция на урогениталния тракт, екстракция на сперматозоиди и други.
  • Известно е, че има извършена вазектомия при мъжа, която се характеризира с невъзможност на възстановяване.
  • Наличие на антиспермални антитела – те могат да се наблюдават не само при мъжа, но и при жената.
  • Неизяснен стерилитет.

Освен при мъжко безплодие, процедурата ICSI се прилага и в случаите, когато:

  • при класическо ин витро се наблюдават малко или никакви оплодени яйцеклетки.
  • немного активни замразени сперматозоиди в случаите, когато се използват такива.
  • втвърдена външна обвивка при използване на замразени яйцеклетки.

Разбира се не са изключени и други състояния, при които може да се използва интрацитоплазменото инжектиране. Всеки случай е строго индивидуален и за някои от медицинските състояния все още се провеждат изследвания, които да потвърдят или да отхвърлят извършването на ICSI процедурата.

Подготовка и протичане на процедурата ИКСИ

За извършването на интрацитоплазменото инжектиране се следват различни стъпки, които да гарантират успеха на процедурата. Преди всичко се правят няколко изследвания, които да предоставят повече информация на специалиста по репродуктивно здраве, както и се попълват документи, необходими за писмено изразяване на информирано съгласие от страна на двойката за провеждане на ICSI.

Заедно със специалиста двойката трябва да уточни стимулационния протокол. Това е начинът и последователността на прилагане на определени медикаменти с цел образуване на повече зрели фоликули и предизвикване на овулация. Така нареченият стимулационен протокол бива три типа, като изборът е строго индивидуален.

Спонтанен (естествен) цикъл

Спонтанният или още познат като естествен цикъл се характеризира с това, че се аспирира една зряла яйцеклетка, която е с добро качество. В този случай не се прилагат медикаменти или техният прием се свежда до минимум. Следва се естествения цикъл на жената и се разчита на фоликули, които са се образували
спонтанно.

Лимитиран цикъл

Това е цикъл, при който се аспирират най-много четири зрели яйцеклетки, които са с добро качество. При това приемът на хормонални препарати е минимален и то за по-кратък период от време.

Контролирана овариална хиперстимулация

В този случай се аспирират между 4 и 15 зрели яйцеклетки с добро качество, като при контролираната овариална хиперстимулация има два начина на извършване на процедурата. В първия се започва потискане на яйчниковата функция от 21-ви ден на месечния цикъл, а при втория вариант яйчниковата функция бива подтисната от 2-ри ден на цикъла.

Медикаментите, които жената трябва да приема, са по схема и са предписани от специалист. Целта е образуване на повече от една зрели яйцеклетки, които да бъдат годни за оплождане, така че да се увеличат шансовете за забременяване.

Процедурата включва изследване на нивата на естрадиол в кръвта, както и се назначават ултразвукови прегледи. С тяхна помощ се проследява дебелината на маточната лигавица, както и броя и размера на образуваните фоликули. Фоликулите трябва да бъдат с равномерен растеж и зреене, което се постига чрез подтискане на хормоните, отговорни за настъпването на овулация.

Обикновено хиперстимулацията продължава между 10 и 14 дни или до етапа, в който се наблюдава следното:

фоликули, които са с диаметър минимум 18 мм
дебелина на маточната лигавица минимум 8 мм
нивата на естрадиол в кръвта съответстват на нарастващите фоликули

36 часа преди извършване на пункцията и с цел стимулиране процеса по узряване на яйцеклетките се инжектира човешки хорион гонадотропин в тялото на жената.

Пункция на фоликулите

Пункцията представлява извличане на вече узрелите фоликули. Както споделихме, процедурата се извършва 36 часа след като е инжектиран ЧХГ в тялото на жената. За извличането на фоликулите се използва аспирационна игла, която се поставя на накрайник на ултразвуков апарат, като самата процедура се извършва вагинално.

Преди пункцията е необходимо да се направи клизма, тъй като това помага да се изчистят червата и да се осигури по-добър и лесен достъп до яйчниците. След като фоликулите бъдат извлечени, те се предават в лаборатория, където ще бъде извършен процесът на оплождане на яйцеклетката.

Преди самото оплождане се извършва анализ на придобитите яйцеклетки, за да се определи тяхното качество.

Процедурата продължава между 15-20 мин, като се извършва под венозна анестезия. След нея е препоръчително жената да остане под лекарско наблюдение за няколко часа. Преди изписването ѝ се извършва ултразвуков преглед. Като нежелани реакции, могат да се наблюдават световъртеж, гадене, кафеникаво кървене и умерени болки в корема и таза.

Процедура при мъжа

ИКСИ е една от най-подходящите процедури за лечение на мъжко безплодие. При извършването на тестикуларна биопсия могат да се използват различни методи на извличане на сперматозоидите.

За целите на интрацитоплазменото инжектиране един от най-добрите методи е TESE (тестикуларна сперална екстракция). Тя се препоръчва при мъже, които страдат от необструктивна азооспермия от тестикуларен произход и гонадна недостатъчност.

Процедурата при мъжа следва да се извърши в деня на пункцията на фоликулите. В случай, че мъжът няма възможност да предостави семенна течност в самия ден, то може да се направи и по-рано, като получената семенна течност се замразява и размразява в деня на процедурата.

Преди извършване на тестикуларната биопсия е необходимо полово въздържание в период от 3 до 5 дни преди деня на процедурата. Не е препоръчително да има въздържание от 7 до 10 дни, тъй като това може да доведе до влошени показатели на семенната течност. Наред с всичко това е противопоказно приемът на алкохол и наркотици.

Процедура по оплождане

Ако трябва да сравним ин витро оплождането с интрацитоплазменото инжектиране, то единствената разлика между тях е, че при ИКСИ се избира един сперматозоид, който се инжектира в цитоплазмата на яйцеклетката в лабораторни условия.

След като бъдат извлечени яйцеклетките и сперматозоидите, те преминават през подробен анализ. Проследява се степента на зрялост на яйцеклетките, като се избират единствено и само тези, които са достатъчно качествени и зрели. За целта се извършва така нареченото COCs или на български оронване на кумулусно- овоцитните комплекси.

При анализа на семенната течност се наблюдава кои са качествените и подвижни сперматозоиди, като жизнеспособните сред тях се отделят от тези, които не са годни за оплождане.

Следва процедурата по иженктиране, при която ембриологът обездвижва и захваща избрания сперматозоид с помощта на специална инжекционна пипета. През това време яйцеклетката е фиксирана чрез така наречената държаща пипета, последвано от самото инжектиране.

Целият този процес се извършва с помощта на микроманипулатор. След като яйцеклетката бъде инжектирана, за период от 16-18 часа тя се поставя в инкубатор, след което се проследява дали е оплодена.

Получените ембриони се поставят в специална среда, която по температура и влажност е близка до тази на матката. Следва да престоят за 3-5 дни, като през това време се извършва оценка на тяхното развитие и качество.

Ембриотрансфер

Ембриотрансферът е последната и една от най-важните стъпки при ИКСИ, тъй като до голяма степен именно от това зависи дали ще има успеваемост. Това е процедура, при която полученият ембрион се имплантира в маточната кухина на пациентката през цервикалния канал. За целта се използва тънък катетър.

Трансферът на ембрионите е подобно на вземането на цитонамазка. Процедурата отнема няколко минути и в случая не е необходима анестезия. В зависимост от индивидуалния случай могат да се приложат медикаменти, които имат успокояващо и мускулно-релаксиращо действие.

Преди извършване на ембриотрансфер, в повечето случаи специалистите изписват прогестеронова терапия на жената (вагинални овули и капсули), чиято цел е да подготвят вагиналната среда за предстоящата процедура. Продължителността е различна при всяка жена, като има случаи, когато терапията се прилага до около 12 г.с., т.е. дори и след като има наличен положителен тест за бременност.

Има няколко вида ембриотрансфер: фреш ембриотрансфер, трансфер на замразени ембриони, трансфер на бластоцист и асистиран хетчинг. В повечето случаи се имплантират между 1 и 3 ембриона.

Този брой на ембрионите увеличава шансовете за забременяване, а в същото време намалява шансовете за настъпване на многоплодна бременност. Разбира се, всеки случай има своите специфики, затова броят на ембрионите, които ще се имплантират, може да варира според случая.

Понякога остават ембриони, които са с добро качество. В този случай те се замразяват. След процедурата е необходимо жената да бъде под лекарско наблюдение в рамките на час и да си почива през деня, като се избягват тежки натоварвания.

Десет дни след ембриотрансфера е необходимо да се направи кръвен тест, който цели да се измерят нивата на ЧХГ в организма на жената, а след 12-тия ден от процедурата трябва да се направи домашен уринарен тест. При положителен резултат, 20 дни от датата на теста се насрочва ултразвуков преглед.

Успеваемост

До колко успешно ще е извършването на ИКСИ зависи от редица фактори, като процентно успеваемостта е сходна на тази при ин витро оплождането. Това, от което зависи дали ще има успешно зачеване, е възраст на жената и качество на получените ембриони.

Най-големите рискове, които се крият от извършване на ИКСИ, е поява на странични ефекти от стимулиращите хормонални препарати, както и наличие на многоплодна бременност. Въпреки това, интрацитоплазменото инжектиране на сперматозоид в яйцеклетката е предпочитана процедура, заради това, че е метод за справяне с мъжкото безплодие.

В заключение ви съветваме да се стараете да водите здравословен начин на живот, което включва балансирано хранене, избягване на употреба на цигари и алкохол, редовна физическа активност и грижа за емоционалното здраве.