Вътрематочна инсеминация – обща информация

Вътрематочната инсеминация е вид асистирана репродуктивна техника, при която в маточната кухина на жената се поставя предварително обработена семенна течност. Тази процедура се извършва с помощта на специален катетър.

За осъществяването на процедурата е необходимо да се използва:

• материал от съпруга или партньора – в този случай процедурата се начина партньорска вътрематочна инсеминация. Тя се извършва при двойки, при които жената не може да забременее по естествен път и имат поне една година неуспешни опити.
• материал от донор – така наречената донорска вътрематочна инсеминация, при която се използва замразен материал от анонимен донор от сертифицирана криобанка.

Вътрематочната инсеминация е възможно да се извърши на два цикъла, като това зависи от индикациите на двамата партньори. 

Тя бива:

• вътрематочна инсеминация на естествен цикъл – при този тип инсеминация не се приемат хормони, с помощта на които да се стимулират яйчниците. При тази процедура се развива един доминантен фоликул, който се проследява с ултразвук. Също така се правят изследвания, с които да се следят нивата на естрадиол и лутеинизиращия хормон;
• вътрематочна инсеминация на стимулиран цикъл – тази процедура се извършва, за да се развият повече от един фоликул. За целта се използват хормонални препарати, които стимулират яйчниците. Тази вътрематочна инсеминация крие риск от многоплодна бременност.

Какви са индикациите за прилагане на вътрематочна инсеминация?

Вътрематочната инсеминация се извършва най-често при двойки, които имат неуспешни опити за забременяване.

При наличие на подобни проблеми се извършват необходимите прегледи и изследвания както на жената, така и на нейният съпруг/партньор. С тяхна помощ се потвърждава или отхвърля наличието на репродуктивни проблеми и се уточнява дали е възможно да се извърши вътрематочната инсеминация.

Индикации за прилагане на вътрематочна инсеминация с обработени сперматозоиди от съпруга (партньора)

Възможността от това двойката да зачене зависи от много и различни фактори, като понякога няма ясни причини. 

Вътрематочната инсеминация като вид репродукция се използва най-често при двойки, при които има:

• необяснимо безплодие – едно от първите неща, които ще направи вашия лекар, е да извърши консултация с вас, да научи повече за вашата медицинска история, както и да направи необходимите изследвания на двамата партньори, които основно включват определяне нивата на хормоните и спермограма.

В случай, че няма ясни причини за стерилитет, стойностите от спермограмата са в норма и здравословното състояние на жената позволява, то се извършва вътрематочна инсеминация.

• безплодие, свързано с ендометриоза – ендометриозата е една от най-честите причини за проблеми със забременяването сред жените. Все по-често се наблюдава при жени в репродуктивна възраст. То е доброкачествено заболяване, което в напреднал етап може да се превърне и в злокачествено.

Това, което се наблюдава при ендометриозата, е, че ендометриумът (вътрешния слой на матката) е разположен извън вътрешността на матката (яйчници, външна страна на матката, маточни тръби и т.н.).

Един от първите начини за справяне с това е вътрематочната инсеминация. За целта се използват медикаменти, които целят да стимулират яйчниците да произвеждат достатъчно количество фоликули и да има успеваемост процедурата.

• лека форма на субфертилност при мъжа – както споменахме, една от първите стъпки са изследванията, включително спермограмата. С нейна помощ се определя концентрацията, подвижността и морфологията на сперматозоидите.

Вътрематочната инсеминация може да помогне при някои подобни проблеми, когато няма големи отклонения. Благодарение на предварителната подготовка на сперматозоидите, могат да се отделят тези, които са напълно нормални и силно подвижни, така че шансът от забременяване да е максимално висок.

• проблеми с овулацията  – друг често срещан проблем сред жените, при които се наблюдава безплодие е липса на овулация или намален брой яйцеклетки.

Вътрематочната инсеминация е един от първите начини, с които се правят опити за справяне с проблема. За целта се изписва хормонално лечение, което цели да стимулира яйчниците, за да могат да се образуват достатъчен брой яйцеклетки.

• алергична реакция към сперма – това състояние много рядко се наблюдава, но има жени, които имат алергия към протеина в спермата на своя партньор. Симптомите са зачервяване, изгаряне и подуване на местата, на които спермата е била в контакт с кожата.

Презервативът е начин за справяне с проблема, но той пречи на опитите за забременяване. В тези случаи вътрематочната инсеминация би могла да бъде ефективна, тъй като при обработката на семенната течност голяма част от протеините се премахват преди поставяне на сперматозоидите в матката на жената.

• при лоши резултати от посткоитален тест – представлява тест за съвместимост. Той се извършва в периода около овулацията, между 6 и 8 часа след полов акт, като се изследва секрет, взет от задния влагалищен свод и цервикалния канал. По този начин се потвърждава интравагиналната еякуация.

Резултатите може да са положителни (при наличие на 10 и повече сперматозоида), съмнителни (по-малко от 10 сперматозоида) и отрицателен (когато няма сперматозоиди или са неподвижни)

• еякулаторни разстройства при мъжа – те са свързани главно с еректилна дисфункция, ретроградна еякулация, травматични увреждания на гръбначния мозък и други.

Индикации за прилагане на вътрематочна инсеминация с обработени сперматозоиди от дарител (различен от партньора)

Съществуват някои по-специфични случаи, при които се използва донорска сперма, за да се постигне забременяване на жената.

В тези случаи донорът е анонимен, като се използват замразени донорски сперматозоиди, които се размразяват непосредствено преди процедурата. Те се получават единствено и само от сертифицирани лаборатории.

Индикациите за прилагане на този вид вътрематочна инсеминация са:

• жени, които нямат партньор или съпруг, а искат да станат майки.
• жени, чиито партньор или съпруг страда от тежка форма на субфертилитет или азооспермия (липса на всякакви сперматозиди).
• жени, чиито съпруг или партньор е предразположен или страда от генетично заболяване или други сериозни болести – генетичните заболявания се предават наследствено като те могат да се отключат или да не са. В тези случаи се използва донорска сперма при вътрематочната инсеминация, за да не се рискува животът на жената и детето.

Какви са контраиндикациите за провеждане на вътрематочна инсеминация?

Вътрематочната инсеминация не е подходяща при всички двойки. Има случаи, в които е противопоказно извършването на процедурата. 

Контраиндикации за провеждането на вътрематочната инсеминация са:

• непроходимост на маточните тръби при жените.
• частично проходими маточни тръби –  в тези случаи не се препоръчва, тъй като крие риск за извънматочна бременност, която може да застраши плода и жената.
• женско безплодие с цервикален произход и тазово-възпалителни болести – инфекциите на цервикалния канал, както и на влагалищната част на маточната шийка, често се оказват причина за женското безплодие.

При възпалителни процеси количеството на левкоцитите в цервикалния канал е завишено, което може да повлияе на подвижността на сперматозоидите. Удебеляването на шийката на матката също може да индикация за трудно забременяване.

• активни възпалителни процеси на пикочо-половата система (има инфекциозни причинители в семенната течност).
• жени, при които има лекарски противопоказания за зачеване, износване и раждане на дете.
• ановулация при жените – представлява липса на каквато и да е овулация в случаите когато не жената не е подложена на успешна индукция на овулацията в дадения цикъл.
• напреднала репродуктивна възраст на жената – в случаите, когато жената е на възраст над 40 години и повече.

Какви изследвания се назначават за мъжете и жените преди вътрематочна инсеминация?

Преди да се извърши процедурата по вътрематочна инсеминация е необходимо да се проведат определени изследвания на мъжа и жената, за да се отхвърлят възможни причини да не се извърши.

Изследванията, които се извършват при жените са:

• хормонални изследвания – изследват се базалните хормони, а именно LH, FSH, естрадиол, TSH
• изследва се проходимостта на маточните тръби– това се прави чрез хидротубация под ултразвуков контрол, цветна снимка и лапароскопия в някои определени случаи
• определяне на периода на овулацията, както и дали има такава
• микробиология на влагалищен секрет – с него се установява дали има инфекции, като се извършва до 30 дни преди инсеминацията
• онкоцитонамазка
• изследвания за хепатит B и C, СПИН и сифилис – необходимо е да се направи в рамките до 3 месеца преди да се извърши процедурата

При мъжете се извършват следните изследвания:

• спермограма – установява се каква е концентрацията, подвижността и качеството на сперматозоидите.
• микробиология на семенната течност – изследване, при което да се установи дали има наличие на бактерии, гъбички и други. То се извършва в рамките до 30 дни преди вътрематочната инсеминация.
• изследване за хепатит B и C, СПИН и сифилис – в рамките до 3 месеца преди извършването на процедурата.

Успеваемостта на вътрематочната инсеминация зависи от редица фактори, свързани най-вече с възрастта на жената, както и с нейното и това на партньора ѝ здравословно състояние. Преди да се извърши процедурата е важно да се консултирате с лекар и да следвате препоръките, които ви дава.