Пълен наръчник за ин витро процедурите

Ако сте на път да се подложите на ин витро процедура, то е добре да се информирате за всички подробности около нея и да разберете повече за всяка една стъпка към това да станете майка. За тази цел в тази статия ще ви предоставим детайлна информация относно ин витро процедурата.

Какво представлява ин витро процедурата?

Ин витро процедурата представлява вид асистирана репродуктивна технология. Тя включва различни етапи и процеси, чиято обща цел е оплождане на яйцеклетката и постигане на успешна бременност.

Ин витро процедурата е един от основните начини, по които много двойки могат да се справят с безплодието. Тя следва различни стъпки, които си имат своята последователност, като някои от тях зависят от индивидуалния случай на пациентите.

Продължителността на ин витро процедурата е приблизително 15 дни, като се счита от стимулацията до трансфера на ембриона.

Съществуват два вида ин витро оплождане:

• стандартно 
• ИКСИ – интрацитоплазмено инжектиране на сперматозоид

Това, с което ИКСИ се различава от стандартното ин витро оплождане, е, че се извършва в случаите, когато резултатите от спермограмата са лоши. За целта с помощта на специална система се избира най-добрият сперматозоид, който да се инжектира в яйцеклетката.

Консултация със специалист

Първата стъпка от ин витро процедурата е да се извърши консултация със специалист. На този преглед лекарят ще иска да разбере повече за вашата медицинска история, за да може да определи дали процедурата е най-доброто решение за вас.

На срещата ще се направи оценка на здравословното ви състояние, възрастта, както и това дали в миналото или сега има налични заболявания или предразположеност към такива.

Протокол за стимулация за ин витро процедура

След като се потвърди извършването на процедурата, то следва да се състави стимулационен протокол. 

Той може да бъде няколко вида:

• спонтанен цикъл – отделяне на една зряла яйцеклетка с добро качество.
• лимитиран цикъл – отделяне на по-малко от 4 зрели яйцеклетки с добро качество.
• стимулация на овариалния цикъл – аспириране между 4 и 15 качествени зрели яйцеклетки. 

При контролираната овариална хиперстимулация има два типа протокола, като кой протокол ще се използва е решение, което вашия лекар ще вземе. 

Те могат да са:

• дълъг протокол – инжектира се медикамент, с който се цели потискане на яйчниковата функция, като продължителността му е около 20-25 дни. Обикновено започва от 21-ви ден на предходен менструален цикъл.
• къс протокол – процедурата е по-кратка, като продължава между 10 и 12 дни, а стимулацията започва от втори или трети ден на менструалния цикъл на пациентката.

Извършване на изследвания и уреждане на документация

Преди да се пристъпи към същинската част по стимулация и оплождане е необходимо двамата партньори да направят изследвания, с които да се определи тяхното състояние. 

Те включват:

• СПИН
• сифилис
• хепатит B и C
• микробиология на влагалищен секрет при жената
• микробиология на еякулат при мъжа
• цитонамазка при жената

След като се направят задължителните изследвания и се потвърди възможността за извършване на ин витро процедурата, то следва да се попълни документация, свързана с информираното съгласие на пациентката за извършване на ин витро процедурата.

Стимулация на овариалния цикъл

Благодарение на контролираната овариална хиперстимулация се цели да се стимулира образуването на голям брой фоликули, което автоматично увеличава шансовете за успех от процедурата, защото по този начин могат да се получат по-голям брой ембриони.

За процедурата по стимулацията се използват различен тип медикаменти, чрез които се стимулират хормоните, като продължителността е специфична при всяка една пациентка. 

Това зависи от:

• диаметъра на фоликулите – трябва да е над 18 мм
• дебелината на маточната лигавица
• нивата на естрадиол

Проследяването на стимулацията се извършва чрез ултразвукови прегледи и с назначаване изследвания за следене нивата на естрадиола в кръвта.

Също така се изследват и нивата на LH с цел да се предотврати овулацията, като за подтискането ѝ се използват специфични медикаменти. Ултразвуковата диагностика служи за наблюдение броя и размера на фоликулите.

След като фоликулите достигнат необходимия брой и дебелина, то следва да се премине към следващия етап от ин витро процедурата, а именно пункцията.

Преди пункцията се назначават на пациентката изследвания, които включват:

• пълна кръвна картина
• скорост на утаяване на еритроцитите
• Глюкоза
• АсАТ
• АлАТ
• aPTT
• протромбиново време и други, по преценка на вашия лекар

Заедно с изследванията се извършва и консултация с анестезиолог и в определени случаи с кардиолог, като се проверява дали имате алергии към определени медикаменти и да се събере информация относно предходни операции, хронични заболявания и други.

Пункция на фоликулите

Процедура

36 часа преди извършване на пункцията се инжектира човешки хорион гонадотропин (HCG). Необходимо е да няма никакъв прием на храна и течности от предходен ден от 22:00 часа. 

Непосредствено преди пункцията се извършват:

• клизма – за да се избегне евентуалния труден достъп до яйцеклетките /не е задължителна/
• поставяне на абокат

Пункцията представлява процес на извличане на течността от фоликулите. Тя се извършва под краткотрайна анестезия под ултразвуково наблюдение. Използвайки аспирационна игла се аспирират фоликулите и се поставят в лабораторни условия. Следва промивка и оценка на броя и качеството на яйцеклетките.

Пункцията на фоликулите е безопасна процедура, като продължителността е между 15 и 20 минути. След нея ще останете под лекарско наблюдение за няколко часа. 

Възможни странични реакции са : 

• леко кървене с кафеникав цвят 
• слаби болки в таза и коремната област 
• гадене 

В случай, че някои от тези симптоми са силно изразени, то е необходимо незабавно да потърсите лекарска помощ.

Предоставяне на семенна течност

В деня на пункцията партньорът на пациентката предоставя семенна течност. Условията за това са мъжът да е спазил полово въздържание в рамките от 3 до 5 дни, ако е по-дълго, то спермограмата може да е с влошени показатели.

Ако мъжът не може да предостави материал в деня на пункцията, то се прави предварително, като семенната течност се замразява и размразява в деня на процедурата. В случай, че се използва донор, то процедурата е анонимна. 

Изборът на донор става по каталог, като за всеки донор има основна информация, а именно:

• раса
• националност
• цвят на очите
• коса
• ръст
• тегло
• професия
• кръвна група

Всеки един донор е преминал през необходимите прегледи и са извършени задължителните изследвания.

Процедура по оплождане

Ембрионите, които са се получи след оплождането, се отглеждат в условия близки до тези в матката на жената. 

Това е възможно, като се използват:

• инкубатори – регулират се температурата, влажността и концентрацията на CO2.
• среда за култивиране – условията в тях са близки до тези в матката.

След пункцията и оценка качеството на яйцеклетките, те биват поставени в специална среда, в която се добавят и определен брой сперматозоиди. В случай на влошена спермограма, може да се прибегне до метода ИКСИ. 

След което ембриолог наблюдава и проследява процеса на оплождане, който включва:

• поява на два пронуклеуса
• започнато делене на оплодената яйцеклетка
• правилно развитие на ембриона с около 8 бластомера
• достигане на ембриона до стадий, наречен “компактизация”

Лутеална поддръжка и ембриотрансфер

След направената пункция на фоликулите, на пациентката се изписва прогестеронови вагинални капсули, като целта е да се подобри средата за предстоящата имплантация на ембриона. Приемът продължава по-дълго, като при положителен тест капсулите се поставят до 12-та г.с.

Ембриотрансферът представлява поставянето на ембриона обратно в матката. Тази процедура е напълно безболезнена и трае няколко минути. Преди процедурата се инжектира медикамент за отпускане на мускулите.

Поставят се между 1 и 3 ембриона, като това зависи от фактори като степен на развитие на ембриона, поредност на процедурата, здравословно състояние и възраст на жената. Всеки случай е индивидуален, като броят им е съобразен, така че опитът да бъде успешен, а в същото време да се намалят шансовете от многоплодна бременност. 

След процедурата е желателно пациентката да си почива, като се избягват силно физическо натоварване и вдигане на тежки неща. След като минат 10 дни от ембриотрансфера е необходимо да се направи кръвен тест, а след 12 дни– уринарен.

В случай, че резултатите са положителни, предстои първи преглед, който трябва да се състои след 20-тия ден от имплантирането на ембриона.