Последвайте ни!
Истории на пациенти, информативни видеа, конкурси и много повече в нашите социални медийни профили.
Много двойки, които искат да имат дете, се сблъскват с огромни затруднения или невъзможност от забременяване по естествен път. За радост, с напредването на технологиите в медицината, подобни репродуктивни проблеми могат да бъдат решени. Благодарение на ин витро процедурите днес много двойки могат да сбъднат мечтата си и да станат родители.
Ин витро оплождането съществува от много години, като първото успешно заченато ин витро бебе се ражда в далечната 1978 година. Това откритие дава надежда на много двойки, при които единия или двамата партньори страдат от стерилитет.
Ин витро процедурата е вид асистирана репродуктивна технология. Това е метод, с помощта на който се извършва изкуствено оплождане на яйцеклетката. Оплождането се прави извън тялото на жената, в лабораторни условия, след което получения ембрион се връща в матката.
Освен обикновеното ин витро оплождане съществува и така нареченото ИКСИ, познато още като ‘’ интрацитоплазмено инжектиране на сперматозоид ’’. Тази процедура се прави, когато се идентифицират влошени параметри от спермограмата на партньора. Най-често това са намален брой или намалена подвижност на сперматозоидите.
Това, с което ИКСИ се различава от обикновеното ин витро, е метода на оплождане. При него се използва специална система, с помощта на която се избира най-добрия сперматозоид и се инжектира директно в яйцеклетката.
Ин витро процедурата преминава през няколко важни етапа, като крайната цел е успешно забременяване на жената. Но преди да се премине към ин витро оплождането, е важно да се проведе среща със специалист.
Така ще може да се определи здравословно състояние на мъжа и жената, да се проследи медицинската им история, както и да се направят необходимите изследвания, за да може да се избере най-подходящия метод.
Основните стъпки при ин витро процедурата са:
Преди да се прибегне до изкуствено оплождане е важно да се открие причината за неуспешното забременяване по естествен път. В някои случаи може да се приложат консервативни методи за лекуване на стерилитет.
Ако лечението е с неуспех, то ин витро процедурата е следващият метод за справяне с проблема. До ин витро оплождане се прибягва тогава, когато има налични репродуктивни проблеми, за които няма други начини на лечение.
Едни от най-често срещаните причини сред жените и мъжете са:
Стимулацията на овариалния цикъл, позната още като контролирана овариална хиперстимулация, представлява метод за стимулиране на хормоните. Това се случва благодарение на назначена терапия, при която се инжектират гонадотропни хормони, които са аналог на човешкия фоликулостимулиращ хормон.
По този начин се стимулират яйчниците да образуват множество фоликули. Продължителността на стимулацията варира,като тя се различава при различните пациентки. Това зависи изцяло от физиологичното състояние и реакцията на тялото на жената, както и колко бързо се увеличава броят яйцеклетки.
Обикновено стимулацията започва от 2-рия ден на менструалния цикъл и приключва около 14-тия ден. По време на този етап вашият лекар ще ви наблюдава като назначава изследвания за измерване нивата на естрадиол в кръвта и ще провежда ултразвукови прегледи.
Целта е той да може да проследи броя и размера на образувалите се фоликули, както и дебелината на маточната лигавица.
След като фоликулите достигнат необходимия брой и размери, то е ред на следващия етап от цялата процедура по ин витро оплождането, а именно пункция на овариалните фоликулите.
Преди да се пристъпи към тази втора стъпка от процедурата, 36 часа преди пункцията, се поставя инжекция с човешкия хормон гонадотропин. Това помага за финалното узряване на фоликулите.
Пункцията на фоликулите представлява процедура, при която се извлича течността от фоликулите. Това се извършва като с помощта на аспирационна игла, поставена на накрайника на ултразвуков апарат, се достига до яйчниците.
Самата процедура продължава между 15 и 30 минути, като жената е поставена под краткотрайна венозна анестезия. Изтеглената течност на фоликулите се слага в лабораторни условия, където ембриолог оценява яйцеклетките, почиства ги от други клетки и вещества и ги подготвя за оплождане.
Междувременно в същия ден на пункцията, мъжът е необходимо да предостави семенна течност, която ще се обработи по различни методики. Според качеството на сперматозоидите се определя коя техника ще се използва за оплождането – обикновено ин витро или ИКСИ.
От изключителна важност е мъжът да е спазил полово въздържание поне 3-5 дни преди даване на пробата, както и да не е употребявал наркотични вещества или алкохол. Също така е добре да не е приемал антибиотици и да не е вдигал висока температура.
След като яйцеклетките и сперматозоидите бъдат подготвени за оплождане, ако параметрите на семенната течност са добри, то следва да се инкубират заедно с яйцеклетките в определено съотношение. Така се получава естествена селекция при оплождане.
В случай, че показателите на сперматозоидите не са добри, се използва метода ИКСИ, при който ембриолог анализира и избира най-годния сперматозоид и го инжектира в яйцеклетите.
Ембрионите, които са се получили след оплождането, преди да бъдат поставени в маточната кухина, се култивират в лабораторни условия между 3 и 5 дни. За да оцелеят ембрионите, е необходимо тези условия да бъдат близки до тези на женския организъм.
Това се постига като бъдат поставени в специални инкубатори, които са с температура около 37°C и 99% влажност. Също така се използват и среди за култивирани, които се доближават до тази в маточните тръби и матката.
След като ембрионите бъдат отгледани в лабораторни условия, следват да бъдат оценени от ембриолог. Това се извършва с помощта на специфични методи. Те могат да включват – морфологични, имунологични и генетични показатели.
След техния подбор предстои извършване на процедурата – ембриотрансфер. Ембриотрансферът представлява поставяне на ембрионите в кухината на матката през маточния канал. Тази процедура се извършва на третия или петия ден от направената пункция на фоликулите.
Ембриотрансферът отнема само няколко минути и е напълно безболезнен, при него не се налага поставянето на жената под анестезия. Възможно е да останат ембриони, които са с добро качество. В тези случаи те могат да се замразят, за да бъдат използвани при следваща процедура.
Препоръчително е едно денонощие след извършване на процедурата, жената да се пази като избягва физическо натоварване и стрес. След това не е проблем тя да се върне към нормалното си ежедневие.
Последната стъпка от процедурата по ин витро оплождането е изчакване на определен период от време и направата на тестове, с които да се определи дали има налична бременност.
След като минат 10 – 14 дни от извършването на ембриотрансфера, може да се направи кръвен тест, с който да се отчете така наречения хормон на бременността (човешки хорион-гонадотропин). Уринарният тест може да се извърши в къщи около 14-ти ден от процедурата, тъй като преди това има опасност да не даде достоверни резултати.
В случай на положителен тест за бременност предстои извършването на ехографски преглед. Той се прави 20-тия ден след ембриотрансфера.
До колко успешна ще е ин витро процедурата зависи от редица фактори, сред които са физиологичното състояние, възрастта на жената, както и използваните техники и методи на оплождане. Средният процент на успеваемост е около 20-30%. Именно затова много често се налага повтаряне на процедурата, като е препоръчително да се извършва 1-2 годишно.
Най-важното при извършването на всяка една процедура е да се следват препоръките на лекаря, както и да се направят всички необходими изследвания, които ще помогнат за увеличаване на възможността за забременяване.
Нека да ви се обадим възможно най-скоро относно темите, по които искате да се консултирате.
2024 Всички правва са защитени