Ембриотрансферът е последният и най-важен етап при така наречената процедура ИКСИ, както и при ин витро оплождането. В случай, че ви предстои да преминете през една от тези две процедури, то е препоръчително да се запознаете с целия процес и по-специално с ембриотрансфера, тъй като до голяма степен от неговото изпълнение зависи дали ще има успеваемост опитът за забременяване.

В тази връзка ще споделим с вас повече информация относно това какво е ембриотрансфер, какви са стъпките за извършване, както и какви са евентуалните рискове, които крие.

Какво представлява ембриотрансферът?

Както споделихме това е последната стъпка при ин витро оплождането или ИКСИ. От съществено значение е да бъде изпълнена правилно, тъй като най-вече от нея зависи това до колко успешна ще е цялата процедура и дали ще завърши с бременност.

Терминът ембриотрансфер е получен от думата “ембрио”, която означава малка група от клетки и думата “трансфер”, която е връщане. Ембриотрансферът, от своя страна, представлява процедура, при която се имплантира ембрион в маточната кухина на пациентката.

Това означава, че след като са взети узрели яйцеклетки и са оплодени по изкуствен начин, то се получава ембрион, който се връща обратно в матката на жената.

От гледна точка на извличането и оплождането на яйцеклетките по време на асистираната репродукция, специалистите използват един и същ процес. След настъпило оплождане, то съществуват няколко различни методологии, използвани при трансфера на ембрионите.

Това са:

  • Фреш ембриотрансфер – в този случай ембрионите не са замразени. Когато яйцеклетките бъдат оплодени, ембрионите се култивират в рамките на 1-2 дни, след което се избират най-добрите и се извършва директно трансфер в матката на жената.
  • Трансфер на замразени ембриони – в този случай всички здрави ембриони, които не са били използвани при първия трансфер, се замразяват и съхраняват при температура от -196°C. В даден момент могат да бъдат размразени и да се извърши ембриотрансфер.
  • Трансфер на бластоцист – в случай, че след оплождането се развият здрави ембриони, може да се изчака, за да се провери дали ще се развият в бластоцисти. Според някои проучвания този вид ембриотрансфер има по-висока успеваемост, но не се препоръчва във всеки един случай.
  • Асистиран хетчинг – това е процедура, при която се изтънява и разкъсва ципата, която обвива ембриона, като по този начин се цели да се помогне на ембриона да се имплантира в матката на пациентката.

Имайте предвид, че всеки вид ембриотрансфер има своите специфики и може да не е препоръчителен в определени случаи. Именно затова е важно да се консултирате и доверите на вашия лекар във връзка с това кой от тези методи е най-подходящ за вас и има по-голям шанс за успеваемост.

Ембриотрансферът в повече случаи е почти безболезнена процедура и рядко е необходимо анестезия. Има случаи, в които жената изпитва лек дискомфорт или болка, но те са поносими. Процедурата протича по подобен начин на вземането на цитонамазка.

Лекарят ще използва спекулум, който се поставя във вагината. След това, с помощта на ултразвук за по-голяма прецизност, ще прекара малка тръбичка през шийката на матката и в утробата. По този начин ембрионите ще могат да преминат през тръбата и да се имплантират в утробата на жената.

Процедура по ин витро или ИКСИ оплождане – стъпки

Що се отнася до процедурите ин витро и ИКСИ, разликата между тях идва в метода на оплождане, като има различни фактори, които определят кой от тях ще се използва. Преди това, обаче, има други стъпки, които се преминават и които са еднакви и при двата вида процедури.

Първата стъпка е консултация със специалист по репродуктивна медицина, с който се уточнява какъв ще е метода на оплождане. За целта се извършват задължителни изследвания, които целят да определят състоянието на мъжа и жената. Едно от най-важните сред тях е спермограмата, благодарение на която се проверява какво е качеството, количеството и подвижността на сперматозоидите.

Това е един от определящите фактори за това кой метод е по-подходящ за конкретната двойка. Следва попълване на необходимите документи. В тази връзка се уточнява и какъв ще е така наречения протокол на стимулация.

С него се определя начинът на аспириране на яйцеклетките, като има няколко варианта:

  • Естествен (спонтанен) цикъл
  • Лимитиран цикъл
  • Контролирана овариална хиперстимулация.

С помощта на стимулацията се увеличава броя и качеството на зрелите яйцеклетки малко преди тяхното изваждане. За целта на пациентката са изписани няколко хормонални препарата. За да бъдат изпълнени необходимите условия, процедурата продължава в период между 10 и 14 дни.

В този период се очаква фоликулите да достигнат размери с диаметър над 18 мм, а дебелината на маточната лигавица да е поне 8 мм. Тогава започва и узряването на яйцеклетките, последвано от процедура по събиране на узрелите яйцеклетки, позната още като пункция на фоликулите. Тя се извършва вагинално с помощта на аспирационна игла, която е поставена върху ултразвуков апарат.

След като фоликулите бъдат извлечени, те се поставят в лабораторна среда, където ембриолог ги промива и прави анализ. По този начин се проверява какво е качеството на яйцеклетките, добити от фоликулите.

Тук е важно да се подчертае, че броят на яйцеклетките много често не отговаря на броя на извлечените фоликули.

През времето, в което се извършва анализа на яйцеклетките, партньорът на жената трябва да предостави семенна течност, която също следва да се изследва и да се обработят сперматозоидите. За целта двойката трябва да се е въздържала от полови контакти в период от 3 до 5 дни преди извършване на необходимите изследвания.

Следва да се извърши процедурата по оплождане, която е предпоследна стъпка.

Тук вече методът на оплождане е различен и следва да се определи кой от двата ще се използва:

  • Ин витро оплождане или
  • ИКСИ

При ин витро оплождането, яйцеклетките, добити с помощта на фоликуларната пункция и сперматозоидите, които са били предварително обработени, се смесват в лабораторни условия, като за целта се осигурява максимално естествена среда. Тук се наблюдава естествена селекция, като се оплождат най-добрите яйцеклетки и сперматозоиди.

Този метод е подходящ при всички случаи на стерилитет с едно изключение. В случаите, когато спермограмата показва намалена концентрация, подвижност и морфология на сперматозоидите или при предходни ин витро процедури е нямало оплождане, то ин витро оплождането има малък шанс на успеваемост.

При това се прибягва до втория метод на оплождане, а именно ИКСИ. Това е така нареченото инжектиране на сперматозоид в цитоплазмата на яйцеклетката. Процедурата се характеризира с това, че ембриологът селектира морфологично нормален и качествен сперматозоид, съответно го инжектира в цитоплазмата на яйцеклетката. Целият този процес се извършва под микроскоп.

До ИКСИ се прибягва в случаите, когато показателите от направената спермограма са лоши и класическото ин витро оплождане не би бил подходящ метод.

От изключителна важност е всяка двойка да бъде запозната с това, че ИКСИ крие рискове и може да доведе до увреждане на яйцеклетката, което да предизвика спонтанен аборт или да е причина за малформации при новороденото. Именно затова е от съществено значение правилното извършване на процедурата.

Кога се извършва ембриотрансфер?

За да има успех процедурата, то е необходимо да се обърне специално внимание на няколко неща. Първото от тях е денят, в който да се извърши ембриотрансферът. Обикновено процедурата се прави най-често на 3-ти или 5-ти ден след пункцията, но има случаи, в които се избира 4-ти ден.

Това, което се наблюдава е, че на 3-тия ден след пункцията е така нареченият клетъчен стадий, а 5-тия ден е времето, когато ембрионът се развива до стадий бластоцист. Освен това е важно да се вземе предвид и денят, в който матката на жената е най-възприемчива към имплантиране. По този начин шансовете за забременяване са високи.

Ембриотрансфер на стадий бластоцист

Стадий бластоцист се счита за един от най-благоприятните периоди за трансфер на ембриона. Това е и един от най-предпочитаните методи от много специалисти. Причините за това са, че имплантирането на бластоцист увеличава шансовете за зачеване, но и намалява възможността за многоплодна бременност.

В допълнение в стадий бластоцист е много по-лесно за ембриолога да селектира ембрионите, които ще се използват за процедурата и останалите, които ще могат да се замразят.

Обикновено 5-тия ден се счита за най-благоприятен. Тогава и маточната възприемчивост е повишена, което води и до по-висока успеваемост. След 5-тия ден шансовете за зачеване намалят, тъй като и размерът на бластоциста се увеличава.

Ембриотрансфер на 4-тия ден

Има различни мнения на специалисти относно извършването на ембриотрансфер на 4-тия ден след фоликулната пункция, като причините за това са много, а решението дали да се извърши трансфера на ембрион тогава, до голяма степен зависи от индивидуалния случай.

4-ти ден е така наречения стадий морула. Според проучвания и мнения на различни специалисти този ден има своите плюсове и минуси, а резултатът при всяка жена е различен, като в повечето случаи се счита за подходящ при извършване на асистиран хетчинг.

От една страна, селекцията на ембриони е много по-добра от тази на 3-ти ден, а от друга, на 4-тия ден могат да се отделят повече ембриони за замразяване, отколкото на 5-тия ден, съответно и шансът ембрионите да оцелеят след замразяване е по-висок.

Рискови фактори за успех

Както споделихме, ембриотрансферът е една от ключовите стъпки за успешното забременяване. В тази връзка има различни рискови фактори, които могат да повлияят неблагоприятно на успеха на оплождането.

Такива са:

  • повишени маточни контракции
  • неуспешно преминаване на ембрионите от тръбата през вътрешното стеснение на маточната шийка
  • неправилно поставяне на ембриона – от изключителна важност е още преди процедурата специалистът по репродуктивна
  • медицина да извърши прецизен преглед на маточната кухина и да даде оценка дали има благоприятни условия за
  • извършване на трансфера на ембриони
  • цервикална слуз – тя също може да повлияе на успешното имплантиране на ембрионите. Препоръчва се нейното премахване с
  • цел да се подобри техниката и да се повиши шансът за успеваемост
  • неправилно разполагане на катетъра в маточната кухина
  • надвишаване на времето, в което се зарежда катетъра с ембриони и се извършва трансферът им – то не бива да е повече от 120 секунди
  • цервикална стеноза или остър ъгъл между матката и маточната шийка – необходимо е да се извърши дилатация с ламинар (поставяне на малка клечица в цервикалния канал с цел да се разшири)

Колко ембриона са нужни за извършването на ембриотрансфер?

Определянето на броя ембриони, които да се имплантират, зависи от много фактори, свързани с качеството на ембрионите, здравословното състояние на жената, дали има предходни опити за ин витро или ИКСИ оплождане, както и дали има други родени деца, претърпени операции и т.н.

В повечето случаи специалистите препоръчват да се извърши трансфер на от 1 до 3 ембриона. По този начин има достатъчно голям шанс за успешно забременяване, а в същото време се намалява шансът от многоплодна бременност.

Съществуват и случаи, в които специалистите по репродуктивна медицина препоръчват на двойката да се извърши ембриотрансфер с 1 или 2 ембриона.

Това се прави, когато:

  • има операция на матката
  • процедурата е първа или втора за жената
  • жената има родено дете
  • високо качество на ембрионите
  • при висок риск от развиване на овариален хиперстимулационен синдром
  • определени съпътстващи заболявания

Има изключения, при които специалистът предлага на двойката да се извърши трансфер на повече от 3 ембриона, особено когато жената е над 40-годишна възраст. Вземането на решение относно броя на ембрионите, които да се имплантират, трябва да бъде информирано, като се съобрази както с желанията на двойката, така и с препоръките на техния специалист.

Отлагане на ембриотрансфер

Всяка жена, на която ѝ предстои извършване на ин витро оплождане или ИКСИ, трябва да бъде подготвена за това, че е възможно да се отложи ембриотрансферът. Тази практика е доста често срещана, а причината за това е възможното настъпване на десинхронизация.

В най-идеалния случай, преди да настъпи овулацията, нивата на естрогена се покачват. По този начин започва произвеждането на повече прогестерон в яйчниците, така че да се стимулира развитието на маточната лигавица и съответно да се подготви за процеса на оплождане.

Много често, обаче, по време на ин витро процедурите настъпват хормонални промени, които могат да се дължат на приема на хормонални препарати. Съответно естрогенът се повишава много повече от естествения цикъл и то по-рано от предвиденото, което води до преждевременно презряване на ендометриума. По този начин намаляват и шансовете за успешното извършване на ембриотрансфера.

В този случай ембрионите се замразяват и се чака следващия цикъл, когато те ще бъдат размразени и имплантирани в матката. Въпреки, че това може да разочарова жената, този тип отлагане крие и своите ползи, като дава шанс за извършване на ембриотрансфера в най-правилния момент.

Замразяване на ембриони

Замразяването на ембрионите е процедура, която се извършва в случаите, когато има десинхронизация, голям брой ембриони с добро качество, с цел да се избегне последваща стимулация с хормонални препарати, за намаляване вероятността от многоплодна бременност, както и в случаите, когато при жената има Овариален хиперстимулационен синдром.

Самият процес на замразяване на ембрионите е важен за тяхното качество и за процедурите, които ще се извършват при следващ цикъл. Успешното преживяване и съхранение на ембрионите не зависи от времето, за което са съхранени, а от начина, по който е извършена процедурата по замразяване и съхраняване.

Едно от най-важните условия за преживяване на ембрионите е те да бъдат съхранени в специални крио контейнери при температури, които са минимум -196⁰C.

Има редица проучвания и мнения на специалисти, които казвам, че размразените ембриони, трансферирани в матката на жената, имат по-голям шанс за това да се развият правилно и съответно да има успешна бременност.

Имайте предвид, че дори и при правилно съхранение на ембрионите при най-добрата за тях температура отново има риск от неправилно развитие. Според някои проучвания, при замразени ембриони има по-висок риск от поява на високо кръвно налягане при новороденото, но е и по-малък шансът от тегло, което е над или под нормата.

Какво предстои след ембриотрансфера?

Както в началото на статията споделихме, процедурата е безболезнена. След извършването на ембриотрансфера е необходимо жената да остане легнала в рамките на 20-30 минути до един час. В деня след процедурата препоръките са да няма тежка физическа дейност и натоварване като различни видове тренировки и спорт.

Наред с това специалистите съветват да се избягва посещението на сауна, басейни, солариуми, слънчеви бани, както и вземането на горещи душове. Избягвайте и храни като кафе, шоколад, енергийни напитки, алкохол и цигари. Старайте се да се храните здравословно и да си осигурявате необходимата почивка.

Два дни след ембриотрансфера жената може да си направи тест за бременност в домашни условия, а десет дни ще е необходимо да се извърши кръвен тест за бременност, за да се проследят нивата на човешкия хорионгонадотропен хормон. При отчитане на положителен резултат от теста, то следва да се извърши ултразвуков преглед на 20-тия ден от направения тест.