Проблемите на овулацията са един от най-често срещаните причини при инфертилитет на жената. Но в същото време, ако се намери правилният метод на лечение, това е групата с най- голям шанс за успешност на резултатите. По-долу в изложението ни можете да намерите отговор на интересуващите ви въпроси относно проблемите на овулация и методите за тяхното лечение.

Какво е инфертилитет при жената?

Инфертилитет при жената е наименование на безплодието, породено от възрастта, генетични хромозомни нарушения, вътрематочни проблеми или нарушения на овуацията при жената.

Обикновено жените се обръщат в центъра ни с оплаквания от нередовен цикъл или липса на такъв. При някои жени може да има оплакване от увеличаване на окосмяването, акне или идване на мляко от гърдите. По принцип, при жени със период на цикъла 28 дена, овулацията най-вероятно е нормална, но макар и рядко, могат да се проявят овулаторни проблеми.

Предпоставки, които могат да причинят овулаторни проблеми са: намален яйчников резерв; увреждане на яйчниците след радиотерапия или химиотерапия, поликистозен овер, високи стойности на хормона пролактин, тежък психологически стрес, значителна загуба или увеличаване на теглото за кратко време, функционални нарушения на тироидната или надбъбречна жлеза.

Какво представляват овулаторните проблеми?

Проблемите на овулация могат да се развият поради генетически причини, стрес, нередовно хранене. Една от най-често срещаните причини за овулаторни проблеми е заболяването поликистозен овер. Но не всички проблеми се дължат този синдром. При болни от поликистозен яйчник по принцип овулацията е нередовна, менструация се появява редко, получава се силно окосмяване и напълняване и симтоми за начало на инсулинова резистентност. При жени, при които липства овулация се срещат обикновено проблеми в хипоталамуса, намиращ се в мозъка, високи стойности на хормона пролактин, ранна менопауза или генетични хромозомни нарушения.

Жените с проблеми на овулацията могат да имат нередовен цикъл, може въобще да нямат, могат да имат различни имунологични разстройства поради факта, че организмът им не произвежда в достатъчни количества естроген и прогестерон. От особенна важност е да започнат лечение при специалист акушер гинеколог.

Как може да се разбере наличието на овулация?

Най-сигурният начин да се разбере дали се осъществява овулация е проследяването чрез ехография на яйцеклетките и разпукването им. Но понякога и при жени без менструални проблеми може да няма овулация. Поради това диагностицирането на овулаторен проблем само с едно проследяване ще е грешно. Трябва допълнително да се поискат изследвания за хормоните TSH, PRL (пролактин), плазмените нива на андрогени (свободен тестостерон, LH, DHEAS….), хормона FSH, които ще улеснят поставянето на диагноза.

Какви са методите на лечение на инфертилитет?

Оценяването на инфертилитет при жената започва с първата ú консултация в тази насока. На първата консултация пътепоказател в процеса става изясняването на някои въпроси като нередовен цикъл, прекомерно окосмяване, обезитет, прекарани абдоминални или пелвикални операции, преминати химиотерапия или радиотерапия, наличие на болка при менструация и полов акт, прилагана контрацепция с вътрематочна спирала, раждания или кюртажи в миналото, изтичане на мляко от гърдите, пушене, нарушения в тироидния хормон и гуша. Необходимо е тези положения да бъдат разяснени много добре.

На следващия етап ще се направи гинегологичен преглед и ще се изследват влагалището и шийката на матката за наличие на инфекция и ранички (ерозия). При нужда се вземат цитонамазки и проби от влагалищни течения. По време на прегледа се внимава за прекомерна чувствителност и болки в слабините, което може да е признак за наличие на инфекция. По време на преглед може да се установи също и евентуално наличие на новообразувание. След прегледа се извършва ехография за визуализиране на матката, ендометриума, яйчниците. Най накрая се анализират всички резултати.

Лечението на инфертилитет се планира индивидуално. Изборът на метод става в зависимост от индивидуалното състояние на пациентката, поради поради което методът ще е различен за всяка. При жени с овулаторни проблеми се препоръчват основно следните методи:

Как се провежда лечението на инфертилитет при жени с овулаторен проблем?

При пациентки на лечение за инфертилитет с ниско качество на яйцеклетките се използват медикаменти от типа на Фемара. Докато за лечение на функционални овулаторни нарушения във връзка със синдрома на поликистозен овер алтерантивите на лечение са повече, но ако пациентката има наднормено тегло, то тук отслабването е първостепенна задача.

След отслабване при една част от пациентките цикълът се нормализира и следователно забременяване се получава по естествен път. Но ако въпреки отслабването не се получи забременяване, се започва орална терапия за постигане на овулация. Благодарение на такава терапия при 30-40 % от пациентките овулация се получава и 15-20 % от тях успяват да забременеят.

Ако от такава терапия не се получи положителен резултат се извършва хирургична намеса. Малки интервенции върху яйчниците по лапароскопски път могат да способстват за възвръщане на овариалната им функция. Такава интервенция се нарича овариален дрилинг. Ако и този метод се окаже недостатъчен за лечение се започват ежедневни инжекции за постигане на овулация. И ако пак не се получи положителен резултат, пациентката се включва в програма за инвитро лечение.

Кои са лекарствата за овулация и как се използват?

Медикаментите за стимулиране на овулацията са хормонални препарати. Те се срещат в две форми: като таблетки (кломифен, тамоксифен, бромокриптин, летрозол) и под фората на инжекции (HMG veya FSH).

Какво представлява Кломифенът?

Кломифенът (Clomiphene) е най-старият медикамент за лечение на инфертилитет и се използва от 1960 година насам. Кломифен действа като че ли в организма липства хормонът естроген и той се стреми да компенсира това състояние чрез предизвикване на по-усилена секреция на хормоните FSH и LH. Тяхното влияние пък стимулира развитието на съдържащите яйцеклетка малки кесийки, наричани фоликули. За стимулация на овулацията се препоръчва Кломифенът да се започне на 2-ия -5-ия ден на менструацията като се приема по 1 таблетка (50 мг) на ден. Лечението продължава 5 дена.

При случаи, когато фоликули не се развиват дозата може да се увеличи до 3 таблетки на ден. Дали след развитието на фоликулите се е извършила овулация може да се проследи с ехограф. Изследването на нивото на прогестерон в кръвта на 21-23-ия ден от цикъла, също ще ни даде сведения за това. Ако е налице развитие на фоликулите обикновено една седмица след последната таблетка се получава овулация. За това се препоръчва в периода 5 дена след последната таблетка и в срок от една седмица, през ден да се извършва полово сношение. При 80 % от случаите на лечение с кломифен, се получава овулация. А степента на постигнати бременности в края на 6-ия месец е 30-50 %, като степента на многоплодни бременности е 10 %.

Ако стане въпрос за страничните ефекти на това лекарство, макар че не се проявяват много често, все пак може да изброим такива като усещане на топли вълни, гадене, главоболие, коремни болки. Използването на Кломифен сумарно повече от 12 месеца не се препоръчва поради вероятен риск от рак на яйчниците.

Какво е Тамоксифен?

Тамоксифенът (Tamoxifen) действа по механизъм подобен на мехрнизма на кломифен. Използва се по същия начин. При лечение с кломифен понякога ехографски е възможно да се установи недостатъчно удебеление на ендометриума, докато при лечение с Тамоксифен такова не се наблюдава. В последно време превес получиха мненията, че Тамоксифенът е еднакъв с и дори по-добър от Кломифена.

Летрозолът блокира синтезирането на естроген в яйчниците и за компенсация хипофизната жлеза, намираща се в мозъка, започва да произвежда повече фоликулостимулиращи хормони. Като следствие фоликулите на яйчниците започват да се развиват. По принцип приемане на Летрозол се започва през 3-ия ден на менструацията и се приема в продължение на 5 дена по една (2,5 мг) или две таблетки. Значителна част от жените, при които лечението с Кломифен не е довело до развитие на фоликули или овулация отговарят положително на лечение с Летрозол.

Какво е ХМГ (HMG)?

HMG (human menopausal gonadotropin), е лекарство за фертилитет под формата на инжекции, съдържащи едновременно хормоните FSH и LH. ХМГ се получава от урината на жени в менопауза. Използва се при случаи, когато лечението с Кломифен / Летрозол е неуспешно или при жени без собствено производство на хормони FSH и LH. Това са скъпи и изискващи проследяване инжекции. Дозата може да варира както при отделните пациентки така и през различните етапи на лечение при една и съща жена. В 8-10 дневните периоди на ежедневни инжекции се препоръчва ехографско проследяване поради риска от развитие на повече фоликули. Вероятността от многоплодна бременност тук е 20 %. Някои жени се опасяват, че при използване на такива инжекции развитието на повече яйцеклетки ще доведе до изчерпване на количеството им и, следователно, до ранна менопауза. Но опасенията им са безпочвени, защото всеки месец у една жена около 40-60 яйцеклетки тръгват на път с цел да растат и узреят, но само една от тях (доминантната) постига пълна зрялост, а другите отиват в атрезия. При прилагане на ХМГ терапия се стимулира и постига развитие на една част от тези яйцеклетки, които бихи отишли в атрезия.

Какво е FSH?

FSH (follicle stimulating hormone), е медикамент подобен на ХМГ, но съдържащ само FSH. При лечение с FSH, както и при ХМГ, може да се получи свръхстимулация на яйцеклетките. За това и тук се препоръчва стриктно ехографското проследяване. Вероятността от многоплодна бременност и тук е около 20%, като 1/3 от тях могат да са триплодни и повече. Медикаментът FSH може да се получи както от урина на жени в менопауза така и да се среща като препарат получен чрез рекомбинанта ДНА технология.

Хормонът LH (luteinizing hormone) е подобен на FSH и HMG хормон и в някои случаи (хипогонадотропен хипогонадизъм) се използва заедно с FSH. ХМГ също съдържа хормона LH.

Каво е HCG?

HCG (human chorionic gonadotropin), това хормон, който по принцип се синтезира от планцентата и се получава чрез дестилация на урината на бременни жени. При лечение на овулаторни проблеми със споменатите по-горе лекарства за фертилитет, след като се постигане развитие на фоликулите, като последен етап се предписва HCG. Времето за правене на инжекция с HCG се определя според размерите на фоликулите, дебелината на ендометриума (вътрешната обвивка на матката) и нивата на естроген в кръвта. 36-48 часа след инжекция с HCG фоликулите се разпукват и освобождават яйцеклетката, намираща се в тях.

Какво са Бромокриптин и Каберголин?

Бромокриптин и Каберголинът са медикаменти, не стимулиращи директно фоликулите, но понижаващи нивата на пролактин (произвеждащ се от хипофизата млечен хормон) в организма. При пациенти с овулаторни проблеми и високи нива на пролактин след лечение с това лекарство нивата могат да се нормализират и да се постигне забременяване. Странични ефекти на медикамента са гадене, повръщане и световъртеж. Започването с малки дози и постепенното увеличаване на количеството ще намали страничните ефекти.

Кои са аналозите на GnRH?

Аналозите на GnRH (GnRH агонисти и GnRH антагонисти) са медикаменти, повишаващи контрола на лечебния процес чрез предотвратяване на спонтанното освобождаване на LH (при лечение – нежелан сигнал за ранна овулация) и свързаното с него вероятно прекратяване на лечението. Предписват се с такава цел. Прилага се по време на стимулиране на яйчниците от FSH и HMG. Тези лекарства могат да се предписват по различни лечебни протоколи. Страничните ефекти се проявяват като топли вълни, вагинална сухота, промяна в настроението и депресия.