През целия процес на инвитро терапия, в центъра на лечение е пациентът, както всъщност е и при много заболявания. Резултатите от правилното приемане на предписаните лекарства през този период, директно се отразява върху успеха на терапията като цяло.

Колкото и пациентът при инвитро терапия да не се счита за ̋истински болен ̋ през периода на терапията е необходимо да приема различнилекарства. Наред с това той се включва в един процес, за който няма никакъв опит и който ще продължи около 20 дена. А какви са най-често допусканите грешки от пациентите на инвитро терапия през този период? Какви са страничните ефекти на използваните лекарства? Как може да се предотврати пргрешното използване на лекарствата? Отговора на всички въпроси ще намерите в изложението ни по-долу.

Какво относно приеманите лекарствата по време на терапията най-много вълнува пациентите?

Страхът във връзка с инвитро лечението у една част от пациентите се дължи всъщност на приема на лекарства. Много от пациентите се опасяват от грешки като погрешно дозиране, грешно прилагане на медикаменти и материали. Деликатността, свързана с това създава у тях истинско напрежение. И донякъде с право, защото през периода на овулационна индукция (растеж на яйцеклетката), който трае 10-14 дена, искаме от жена, която може би до тогава не е хващала спринцовка, да си направи сама инжекция за стимулация на яйцеклетките. Разбира се, това създава у тях известно вълнение.

Как могат да се предотвратят грешките при правене на инжекци за инвитро терапия?

Най-важното условие тук е да се обясни на пациентката в подробности как се използват инжекциите. Необходимо е да се даде подробна информация както за оверстимулиращите инжекции, така и за медикаментите, които ще се ползват след процедурата на събиране на яйцеклетки. Такова едно обучение не само ще задоволи и успокои пациентките, но и ще играе голяма роля за степента на забременяване след терапията.

Какво може да се предприеме за предотвратяване на грешки поради неправилно използване на лекарства по време на лечението?
Всъщност, ако пациентите през целия период на прецизна терапия са много подробно информирани за процеса, грешки не се допускат. Но един друг важен аспект тук е положението, пациентът винаги да е много честен към лекаря си и медицинската сестра. Какво още е необходимо да се направи:

Необходимо е да се обяснят много внимателно на пациентката сроковете, часа и дозата на инжекциите за стимулация на яйцклетките и да ú се покаже нагледно изпълнението.

Инструкции за важните моменти при приемане на лекарствата и начина им на приемане е нужно да се даде на пациентката в писмен вид.
Пациентката започнала инвитротерапия е необходимо да бъде информирана от страна на лекаря или медицинската сестра за евентуални промени в терапията. При направена грешка в приема на лекарства, в зависимост от резултатите които ще породи тази грешка, може да се наложи промяна или анулиране на терапията.

Най-често грешка се допуска при поставяне на HCG инжекция (за разпукване на фоликула) в края на стимулационния период. Несвоевременно направена инжекция може да стане причина за ранно пукване на фоликулата или за не липса на зрели яйцеклетки. Поради това е нужно инвитро центровете непременно да одобряват часа за инжекция. Пациентката трябва много внимателно да бъде информирана по този въпрос.

Лекарствата, които ще се приемат след събиране на яйцеклетки и ембриотрансфер вече ще са много различни. Към терапията се включват орални и вагинални медикаменти. Лекарят и пациентката трябва лично да обсъдят най-удобната за нея помощна терапия.

Комуникационните възможности между лекарите и медицинските сестри на инвитро центъра и пациентите трябва да се организира на принципа на 24 часов достъп. При комуниация трябва да се обръща внимание на подробностите и детайлите, общуването да е много ясно и точно.

В Инвитро център Бахчеджи на всички пациенти, лекуващи се тук, асистентите обесняват и показват нагледно как се правят инжекциите. Ако забравите това което ви е показано, винаги можете да потърсите помощ от тези асистенти.

Медикаменти използвани при инвитро терапия

Пациентите на инвитро терапия през целия период се поддържат с хормона DHEA, фолиева киселина и витамини. Наред с тези лекарства, приемани предимно по орален път, лекарят може да предпише и рибено масло.

Кои са използваните инжекции и колко дена се продължават инжекции при инвитро терапия?

Използвани при инвитро терапия

Инжекциите, предписвани при инвитро терапия могат да се разгледат в две категории:

1. Инжекция за овариална стимулация

Това са хормонални лекарства, които се предписват строго индивидуално според физикалното и хормонално сътояние на лицето. С помощтта на тези лекарства, които се използват в периода на овариална индукция (растеж на яйцеклетка), протичаща ту със стимулиране, ту с подтискане на яйчниците, се цели получаване на повече от една здрави яйцеклетки.

2. Лекарства, използвани след процедурата за събиране на яйцеклетки

Събраните след процедурата на стимулация яйцеклетки, се оплождат със сперматозоидите на кандидат бащата и се образуват ембриони. Полученият най-качествен ембрион се трансферира в матката на кандидат майката. По време на трансфера и след него на пациентката за подсилване се дават хормоните естроген и прогестерон. Тези хормони могат да се прилагат и под формата на гелове, свещички или инжекции.

Колко дена трябва да се правят инжекциите за инвитро?

Инвитро терапията трябва да се води напълно индивидуално. Затова един от най-често задаваните въпроси от страна на пациентите, които не са могли да намерят точна информация в тази насока е ̋Колко дена продължават инжекциите при инвитро терапия? ̋. Срокът за ползване на инжекциите зависи от състоянието на пациентката и може да продължи 10-12 дена. Понякога лекарят може да предпочете и по-дълъг протокол на лечение. При такъв случай инжекциите се започват около 21-ия ден след менструацията и се правят средно до 20 дена.

За какво трябва да се внимава при приемане на Гонал Ф?

Гонал Ф са често използвани в инвитро терапията хормонални инжекции. Тази инжекция съдържа хормона естроген и кандидат майката си я слага сама в областта на пъпа. Слагането на тази инжекция много важно. Пациентката след като определи дозата ще си сложи инжекцията в областта 2 см под и 2 пръста встарни от пъпа така, че да се обхване част под формата на полумесец. Правенето на инжекцията е сравнително лесно и безболезнено. А най-важния критерий е да се прави точно в определения час.

Инжекция Цетротид

Цетротид е инжекция, която се използва за предотвратяване на безконтролното разпукване на развиващите се яйцеклетки. Прави се най-рано 5-6 дена след началото на терапията. Инжекцията се прави подобно на хормоналните инжекции като Гонал Ф. Тук също най-важният критерий е часът на поставяне. Инжекцията трябва да се направи точно в часа, който е определил лекарят. В противен случай развитието на яйцеклетките може да се дисбалансира и да се стигне до по-ранно от необходимото разпукване и да се наложи преждевременно прекратяване на инвитро лечението.

Странични ефекти на медикаментите, използвани в инвитро терапията

Медикаментите, които се използват в инвитро лечението вече (благодарение на развиващите се технологии) се произвеждат достатъчно изчистени, със по-стриктно съдържание, а използването им е по-лесно. Това прави лечението днес по-сигурно и по-надеждно.

Както и при всички други лекарства и терапии медикаментите, използвани при инвитро терапия също имат странични ефекти.Това много често са кратковременни, преминаващи лесно, временни ефекти. Животозастрашаващи случаи се срещат изключително рядко.

Тези лекарства, макар и не често, могат да предизвикат леко раздразнение в областта на прилагане. Освен това, пак много рядко и в не много сериозна форма, може да се среща главоболие, чувствителност в гърдите, топли вълни, умора и емоционалност.

“Инвитро терапията предизвиква ли напълняване? ” е другият често задаван въпрос. Може временно да се провокира апетита, да има задържане на вода в организма и поради това незначително повишаване на килограмите. Но това състояние е временно и краткотрайно. Ако не се прекалява с количеството на приеманата храна не може да става въпрос за дълкотрайно напълняване.

Има слухове за това, че лекарствата за инвитротерапия провокират онкологии. На тази тема са правени много и в доста широк аспект изследвания, но не е установена директна връзка между терапията и рака на гърдата или яйчниците. Известно е, че при инфертилни жени, които никога не са раждали (и които не са преминали никаква терапия) рискът също е увеличен. Освен това, категорично не може да става въпрос и за ранна менопауза, поради намаляване на количеството на яйцеклетките при инвитро.

Лекарствата, които се използват за овариална стимулация могат да предизвикат прекомерно уголемяване на яйчниците, подуване на стомаха, гадене, повръщане. Може да се прояви OHSS (синдром на овариална хиперстимулация) в слаба, средна и тежка степен. Най-често срещаме леката форма на OHSS – яйчниците са уголемени, в корема се чувства слаба болка. С почивка и при необходимост с обезболяващи, неразположението свършва за няколко дни. При средна степен на OHSS към изброените оплаквания се добавят и гадене-повръщане, подуването на кореме е по-вече. Това неразположение изисква проследяване и компенсираща терапия, с която за кратко време ще се подобри. Тежката форма се проявява със събиране на вода в коремната кухина и затруднения в дишането, основното състояние на болната не е задоволително. Среща се при 1 % от пациентките и може да се наложи хоспитализация.

Симптомите обикновено се проявяват 4-5 дена след процедурата на събиране на яйцеклетки. Леката и средната степен на OHSS минава от само себе си. Ако е направен ембриотранфер и постигната бременност, периодът на оздравяване може леко да се удължи а понякога да продължи и до няколко седмици.

Най-важният фактор за предотвратяване на OHSS е прецизното проследяване на терапията. Ако пациенката много добре толерира лекарствата и нивото на хормона естрадиол се завиши значително, през следващите дни не се дават лекарства и се изчаква преминаването на това състояние.

Такова състояние може да се усложни още повече при постигането на бременност. Затова предпочитан от нас е методът на замразяване и съхранение на ембриони, а не на директен ембриотрансфер. Трансферирането се извършва едва след възстановяване на яйчниците на пациентката, като ембрионите се размразяват преди трансфера им. Така пациентката бива предпазена от тежка степен на OHSS, а и шансът ú за забременяване не се повлиява негативно от това състояние.