Какво е ендометриоза?

Днес една на 10 жени, която е в репродуктивна възраст, е диагностицирана с ендометриоза. По света жените с това заболяване са около 176 милиона.

За съжаление все още няма достатъчно данни за това кои са причините за появата на това състояние. Много често и липсата на ясно изразени симптоми възпрепятства диагностиката на ендометриоза.

Същност

Ендометриозата е медицинско състояние, което често протича по болезнен начин. При него се наблюдава тъкан, подобна на ендометриума (тъканта, която очертава вътрешността на матката), извън матката.

Ендометриозата най-често засяга яйчниците, фалопиевите тръби и таза. Много по-рядко се наблюдава тази тъкан да се образува извън тазовите органи. Характерното е, че както ендометриалната тъкан, така и тази се удебелява, разгражда и кърви при всеки менструален цикъл.

В случаите, когато ендометриозата засяга яйчниците, могат да се образуват кисти, наречени ендометриоми или известни още като “шоколадови кисти”. При тяхното наличие околната тъкан може да се раздразни, което да доведе до появата на белези и сраствания, водещи и до по-големи усложнения.

Причини

Въпреки, че ясни причини за появата на ендометриозата все още няма, то има някои състояния, които обясняват това заболяване.

Сред тях са:

• ретроградна менструация – при нея менструалната кръв, която съдържа ендометриалните клетки, не излиза извън тялото, а се връща обратно през фалопиевите тръби в тазовата кухина. Там ендометриалните клетки залепват за стените и органите на таза, където започват да растат, да се удебеляват, както и да кървят по време на менструалния цикъл.
• трансформация на перитонеалните клетки – счита се, че хормоналните промени или фактори, свързани с имунната система могат да трансформират перитонеалните клетки в клетки, подобни на ендометриума.
• промяна в ембрионалните клетки /стволови клетки/ – подобно на перитонеалните клетки, при ембрионалните също могат да настъпят промени, като причината за това е естрогенът.
• хирургически интервенции – след оперативна намеса, като хистероктомия или секцио, ендометриалните клетки могат да се прикрепят към хирургическия разрез.
• нарушения в имунната система – при проблеми с имунната система често се наблюдава как организмът не може да разпознае тъканта, която наподобява ендометриума. В следствие тя не се унищожава, а продължава да расте извън матката.

Рискови фактори

Съществуват фактори, които увеличават риска от развиване на ендометриоза. 

Сред тях са:

• жени, които никога не се раждали.
• започнала менструация в много ранна възраст.
• навлизане в менопауза на много късна възраст.
• много кратки менструални цикли – месечният цикъл е на по-малко от 27 дни.
• много обилни менструални цикли – продължават повече от 7 дни.
• високи нива на естроген.
• нисък индекс на телесната маса.
• генетична предразположеност – когато в семейството има други жени с ендометриоза.
• репродуктивни нарушения и други.

Стадии

Ендометриозата включва четири стадия, които се определят от някои фактори. Мястото, на което е разположена тъканта, броят на израстъците, размера и дълбочината са сред основните фактори, които определят етапа, в който е ендометриозата.

Те са:

• минимален – наблюдават се малки лезии, които са плитки и разположени по органи или тъкани, покриващи таза или корема. Тук почти не се образува съединителна тъкан /сраствания/.
• лек – наблюдават се повече лезии. Те ​​навлизат по-дълбоко в тъканта и е възможно да има образувана съединителна тъкан.
• умерен – Има повече и по-дълбоки лезии. Наблюдават се малки кисти на единия или и на двата яйчника. Установяват се големи участъци съединителна тъкан.
• тежък – Има много дълбоки огнища и съединителна тъкан. Наблюдават се също големи кисти на яйчника, може и на двата.

В повечето случаи ендометриозата се развива до няколко години след появата на менструацията. Симптомите могат да се подобрят по време на бременност, както и напълно да изчезнат след навлизане в менопаузата, освен ако не приемате естроген.

Симптоми

Един от най-отличителните симптоми на ендометриозата е тазовата болка, която често се свърза с менструацията. Въпреки, че голяма част от жените имат спазми по време на техния менструален цикъл, то тези, които страдат от ендометриоза описват болката като много по-силна от нормална и често е с тенденция да се увеличава.

Сред едни от най-често срещаните симптоми на ендометриозата са:

• дисменорея – болезнен период, при който болката в таза и спазмите могат да започнат преди менструацията и да продължат няколко дни. Също така, в някои случаи се наблюдава болки в долната част на корема и гърба.
• болка по време на полов акт – ако забележите болка по време и след полов акт, то това може да е признак за наличие на ендометриоза.
• болка при изхождане и уриниране.
• обилно кървене – прекомерното кървене по време на менструация или между менструациите могат също да бъдат симптом за ендометриоза.
• безплодие – има случаи, в които ендометриозата се диагностицира, когато жената потърси лекарска помощ, поради трудности да забременее.

Други чести симптоми могат да бъдат – умора, запек или диария, подуване на корема, гадене и други.

Изключително важно е да се допълни, че интензитета и силата на болката не са сигурен показател за това дали има ендометриоза и колко тежка е степента на здравословното състояние.

Има случаи, когато пациентки с лека форма на ендометриоза, се оплакват от изключително силни болки. А също така има и жени, които нямат почти никакви симптоми, а се установява тежка форма на ендометриоза.

Освен това има случаи, когато ендометриозата се бърка с други медицински състояния, като например възпалително заболяване на таза, кисти на яйчниците, както и синдром на раздразнените черва.

Изследвания

Диагностиката на ендометриоза може да включва няколко изследвания.

Медицинска история

Преди всичко на прегледа при вашия лекар той ще ви снеме подробна анамнеза. От нея ще иска да разбере повече за вашите симптоми, както и за това дали има фамилна обремененост. Това ще му помогне да придобие адекватна представа за вашето здравословно състояние.

Ултразвук

По време на прегледа специалистът ще използва коремен или трансвагинален (през влагалището) ултразвук, за да прегледа вашите репродуктивни органи. По този начин могат да се идентифицират кисти, свързани с ендометриозата. Освен това, вашият лекар може ръчно да опипа корема ви за белези и кисти.

Лапароскопия

Това е най-сигурният метод, с който да се диагностицира ендометриозата, Процедурата е минимално инвазивна, като за нея се използва специален инструмент, наречен лапароскоп.Лапароскопиятаосвен за диагностика служи и за отстраняване на тъканта.

Лечение

Ендометриозата е медицинско състояние, за което медицината дава методи за справяне. В зависимост от стадия, в който се намира заболяването, както и здравословното състояние на пациентката, то могат да се използва медикаментозни и хирургически методи.

С помощта на тези методи се цели да се намалят симптомите и да се предотвратят потенциални усложнения. Имайте предвид, че всеки организъм реагира на различни методи на лечение, затова и е необходимо да се доверите на вашия лекуващ лекар, който ще открие най-добре работещия за вас.

Медикаментозно лечение

То включва :

• болкоуспокояващи – те се изписват с цел да се намалят симптомите на ендометриозата, така че това да не пречи на вашето ежедневие и личен живот.
• хормонална терапия – в някои случаи може да се назначи хормонална терапия, с която се цели облекчаване симптомите и спиране прогресията на ендометриоза. Понякога този вид лечение помага за регулиране месечните хормонални промени, виновни за появата на заболяването.
• контрацептиви – това е друг медикаментозен начин за справяне със силните болки. Освен това те предотвратяват месечния растеж на ендометриална тъкан.
• прием на агонисти и антагонисти на гонадотропин-освобождаващ хормон – служат за блокиране производството на естроген. Този хормон отговаря за развитието на женските полови органи. Приемът на този хормон ще предизвика изкуствена менопауза.

Консервативно лечение

Консервативното лечение се използва при жени, които искат да забременеят и при които хормоналното лечение не помага. Този тип лечение цели премахване на израстъци на ендометриумата, така че да не се увредят репродуктивните органи.

Лапароскопията е част от консервативното лечение. Това е минимално инвазивна процедура, която служи за визуализация и диагностика на ендометриозата. Но често се комбинира и за отстраняване на ендометриална тъкан.

Хистеректомията е оперативен метод, до който се прибягва в много крайни случаи. Използва се, когато ендометриозата е изключително напреднала, налични са големи усложнения и никой от другите методи не работи.

При нея се премахват матката, маточната шийка и в някои случаи яйчниците. След направена хистеректомия не може да се забременее.