Възможно ли е забременяване с киста на яйчника?

Киста на яйчника звучи плашещо и повдига тревожни питания относно способността за зачеване. 

Статистически това състояние се диагностицира най–вече у жени в детеродна възраст и не е рядко явление. Но не само пределени видове кисти, а и състоянието на яйчниците и редица други фактори оказват влияние върху това дали пациентът ще се сблъска с проблемно забременяване.

Наличието на киста не е еднолична пречка за зачеване. Много дами стават майки, без дори да са разбрали, че имат подобен здравословен проблем. Все пак добрата грижа за половата система и рутинната профилактика всеки месец ще помогнат на специалистите да съставят цялостна клинична картина при планове за забременяване.

Киста на яйчника и поликистоза – каква е разликата? 

Разликата между киста на яйчника и хормонално обособената поликистоза е значителна. 

Първото е образувание, което може да е доброкачествено или злокачествено (злокачествена миома). При поликистоза става дума за нарушение на хормоналния баланс и повишеното отделяне на мъжки полови хормони. 

При ехография могат да се видят много малки кисти в яйчника, които сами по себе си не са поликистоза, но в комбинация с хормонален дисбаланс, наднормено тегло и инсулинова резистентност са основание за поставянето на диагноза. 

Докато нормалното зачеване с киста на овариите е в реда на нещата, то поликистозата е твърде вероятно да бъде пречка за забременяване по естествен път.

Какви са симптомите при киста на яйчника и как се диагностицира? 

При мнозина заболяването описва като безсимптомно, но всъщност честотата и обилието на месечния ви цикъл, тазова болка и някои други оплаквания могат да бъдат индикатори за евентуален проблем. На консултация сред основните въпроси, които акушер-гинеколозите задават, е редовността на месечния ви цикъл.

Появата на киста на яйчника може да бъде свързана с пропускането на менструация, задържан фоликул и други. Честотата на образуване, вида и размера на кистата ще дадат основание на вашия гинеколог да изиска още изследвания, за да разбере произхода на проблема.

При много пациентки задържаният фоликул се превръща в киста, пукваща се и изчезваща сама. Но при други жени обилната и съпроводена с болки менструация вероятно сочи към по-сериозна диагноза, изискваща намесата на специалист. Откриването на кистата става посредством ултразвуков преглед, който е напълно безболезнен.

Физическите неразположения, които могат да сочат към подобен проблем, включват: 

• Болка в яйчниците;
• Болки при овулация;
• Болки в малкия таз при полов акт;
• Аномалии в менструалния цикъл и други. 

Още при първи признаци за киста на яйчника е добре състоянието да започне да се следи всеки месец.

Пречи ли кистата за планиране на бременност? 

Установяването на киста на яйчника води след себе си два задължителни въпроса: колко сериозно е състоянието и как то може да се лекува. 

Само по себе си наличието ѝ не означава, че не можете да забременеете по естествен път. Но някои кисти увреждат яйчника и способността му да отделя зряла яйцеклетка. 

В съществен процент от случаите жените преминават през лечение на киста на яйчника и могат спокойно да започнат с опитите за сдобиване с дете. Самото диагностициране на киста е част от процеса за планиране на бременност, защото в тези моменти посещавате специалист, за да обсъдите медицинските предпоставки и препоръки.

Какво е лечението на яйчникова киста и колко време отнема? 

Гинекологът ще определи още в началото от кой тип от кистите на яйчниците страдате. 

Ако е от т. нар. функционални кисти, се провежда ежемесечен преглед и се изчаква тя сама да се резорбира. Понякога се назначава лечение с медикаменти против зачатие, за да се спре растежът на нови фоликули. Тогава отново са наложителни 2-3 цикъла наблюдение, докато се възобновят опитите за бебе.

Има ли съмнение, че образуванието е с доброкачествен или злокачествен характер, се назначава лапароскопска операция на киста на яйчника. При жени в полова зрялост това е от голямо значение за запазване на функциите на половата система. Важно е да не забравяте, че дори и при отстраняване на яйчника, имате друг, който да отдели яйцеклетка за бъдеща бременност.

Съществува и т.нар. „шоколадова” киста – проявление на заболяването ендометриоза. Грубо казано това е натрупването на ендометриална тъкан извън стените на матката. Статистически ендометриозата е един от основните причинители на безплодие у жената, въпреки че тази диагноза невинаги е абсолютно основание за прибягването до асистирана репродукция. 

Дермоидните кисти на яйчника представляват образувание, което бавно се уголемява и е възможно да се открие след поне два цикъла на наблюдение. Дермоидна киста съдържа в себе си видове тъкани от всички части на тялото – от мастна тъкан до зъбна и костна. Такива образувания могат да достигнат до много големи размери. Лечението на голяма киста на яйчника е посредством операция.

Колко време след лечението могат да се правят опити за забременяване? 

Често хората, които се сблъскват с някакъв вид репродуктивно лечение, губят търпение за постигане на целта. При откриването и третирането на киста ще се наложи известен период на наблюдение на състоянието на жената преди опити за зачеване. Ала дори и при най-тежките прогнози, съвременната медицина предлага множество варианти за забременяване. 

След медикаментозно лечение е наложително опитите за бебе да се спрат за няколко месеца или повече по преценка на наблюдаващия гинеколог. Ако възникнат усложнения или има нужда от лапароскопия на киста на яйчника, срокът за изчакване ще бъде по-дълъг. Разбира се, това е индивидуално за всеки конкретен пациент и трябва да се определи от медицинско лице.

Киста на яйчника и инвитро – какво съветват специалистите? 

Специалистите по репродуктивно здраве внимателно изследват всички възможни фактори, касаещи здравето на жената и в частност половата система, преди да дадат съвет за курс по репродукция. Това е така, защото в повечето случаи на киста на яйчника неинвазивно лечение също води до положителни резултати и възможности за забременяване.

Едва при намален резерв яйцеклетки или трайно пострадал яйчник, налагащ подготовка за лапароскопия, се изисква намесата на специалисти по ин витро оплождане. В тези случаи има два подхода при изпълнение на процедурата, които зависят от конкретния случай – използването на лични или донорски яйцеклетки.

В зависимост от възрастта на жената и персистирането на проблема специалистите могат да посъветват първо замразяване на яйцеклетки, а в последствие – след проведена терапия на съпътстващите проблеми, да се подходи към процедура инвитро с използването им.

Ако пациентката е с изчерпани яйцеклетки или се е наложило отстраняването на яйчниците без предварително извличане на материал, то тогава за оплождане in vitro се взимат яйцеклетки от донор. Трябва да разчитате на вашия репродуктивен специалист да оцени ситуацията и да даде най-правилни съвети за действие.

Често задавани въпроси

От какво се получава киста на яйчника?

Най-често причините за развитие на заболяването са задържан фоликул и хормонални смущения, чиито предпоставки биват наличието на фамилна обремененост или завишени/занижени нива на естроген, прогестерон.

Как се лекува киста на яйчника?

Ако няма шанс даденият тип киста да изчезне сам, най-честата практика в методите на съвременната медицина са прием на специално разработени лекарства за киста на яйчника, оперативно лечение или комбинация от двата подхода.

Пречка ли е кистата за естествено забременяване?

Невинаги кистата е причина за намалени или нулеви шансове за успех. При всеки пациент отговорът на организма е различен, а вашият гинеколог ще вземе предвид общото ви състояние, естеството на заболяването и редица други фактори преди да отчете възможностите за зачеване по естествен път. 

Може ли да се предприеме инвитро процедура с киста на яйчника?

Да, но за по-голям успех на инвитро процедурата, кистата първо се лекува. Изключително важно е навременното проследяване, лечение и последващо наблюдение на всеки репродуктивен проблем. Когато дадена двойка желае да се сдобие с бебе, редовните профилактични прегледи на половата система са задължително с по-голяма честота както на жената, така и на мъжа.