Какво е цервицит и как се лекува

Инфекциите и полово предаваните болести на женската репродуктивна система могат да бъдат много неприятни. Повечето от тях създават значителен дискомфорт на жените. Именно поради тази причина е важно винаги да подхождате с внимание към необичайни болки и симптоми, които могат да означават здравословен проблем.

Цервицитът е едно от заболяванията, които се срещат най-често в живота на жените. Различни изчисления показват, че половината от всички възрастни жени ще имат цервицит поне веднъж в живота си. Но какво точно представлява това заболяване?

Научете кои са основните симптоми на цервицит, опасен ли е и какво е подходящото лечение, от следващите редове.

Какво е цервицит?

Цервицитът представлява възпаление на шийката на матката. Това е най-долният тесен край на матката, който се отваря в женското влагалище.

Когато тъканта на матката е възпалена, тя се подува и може да бъде лесно наранена.

Особеното при цервицитът е, че той може да протече както с неприятни и ясно изявени симптоми, така и напълно безсимптомно.

Най-общо казано съществуват два вида цервицит според начина му на развитие:

• Остър цервицит – започва внезапно и обикновено е с налична симптоматика.

• Хроничен цервицит – той може да продължи няколко месеца и с по-слабо изявени симптоми.

И при двата варианта е добре да потърсите мнението на специалист, който може да ви посъветва за съответното лечение.

Причини за цервицит

Причините за цервицит могат да бъдат няколко, но най-често се среща цервицит, причинен от полово предавана инфекция.

Други възможни причини за появата на цервицит включват:

• Алергични реакции – ако имате алергия към контрацептиви и латекс може да развиете цервицит. Алергична реакция може да бъде развита също към продукти, използвани по време на менструация, като дамски превръзки и тампони. Подобни реакции дават също и продукти за женско здраве, от сорта на сапуни за интимна хигиена, душ гелове и други.
• Бактериален свръхрастеж – свръхрастежът от някои бактерии, които иначе се смятат за безобидни и част от женския микробиом, може да доведе до появата на цервицит.
• Полово предавани инфекции – хламидия, гонорея, трихомониаза, генитален херпес и др.

Важно е да знаете, че цервицитът е заразен. Ако се дължи на инфекция, тя може да бъде лесно предадена на вашия сексуален партньор, ако не използвате предпазни мерки.

Симптоми на цервицит

Цервицитът може да се прояви както с неприятни симптоми, така и с абсолютно никакви. Поради тази причина е важно при най-малкото съмнение да посетите лекар, с който да се посъветвате.

Симптомите на цервицит, за които трябва да следите, включват:

• Необичайно вагинално течение – то може да бъде с различен цвят, както и да има неприятна миризма.
• Сърбеж;
• Леко кървене – обикновено се проявява между менструациите и след сексуален контакт.
• Болки по време на сексуален акт;
• Често и болезнено уриниране.

Обикновено ако тези симптоми са налични, те трудно могат да бъдат игнорирани. При хроничният цервицит е възможно нито един от тези симптоми да не бъде наличен.

Диагностика на цервицит

В зависимост от това дали имате хроничен или остър цервицит има няколко начина той да бъде диагностициран.

Остър цервицит

Острият цервицит е по-лесен за диагностициране. Тъй като заболяването е много често срещано, обикновен физически преглед при гинеколог би дал достатъчно информация дали има наличие на цервицит.

Ако вашият лекуващ лекар прецени, че е възможно цервицитът да се дължи на бактериална инфекция или полово предавана болест, тогава той може да назначи последващи лабораторни изследвания. По този начин медицинският специалист може да прецени какво е най-адекватното лечение.

Хроничен цервицит

Хроничният цервицит е по-труден за диагностициране, тъй като често той не води до абсолютно никакви симптоми. Обикновено се открива при регулярните медицински прегледи при гинеколог.

Ако все пак има симптоми, те биха били лесно забележими за опитния медицински специалист.

Един от начините хроничният цервицит бъде открит е чрез рутинен пап тест или Тест на Папаниколау. При него гинекологът взима намазка от женското влагалище, която се изследва в лаборатория за наличието на човешки папилома вирус.

Хроничният цервицит може да се диагностицира също с микроскопско изследване. Когато тъканта се разгледа под микроскоп, възпалителните клетки изглеждат по различен начин от всички останали.

Лечение на цервицит

В зависимост от типа цервицит и от какво е причинен, лечението на състоянието може да варира.

Ако имате цервицит като следствие от алергична реакция, вашият лекар няма да предпише медикаментозно лечение. Достатъчно е да изключите алергена, който го причинява, и да изчакате симптомите за отшумят. Ако те са силно неприятни, гинекологът ви може да изпише симптоматични лекарства, които да помогнат за справяне с неприятните усещания.

При цервицит, който е причинен от полово предавана болест, вие и партньорът ви ще трябва да преминете през предварително обсъдено антибиотично лечение. Антибиотици се предписват най-вече при инфекции като гонорея и хламидия. Този тип лекарства се изписват и при лечение на цервицит, причинен от абнормален растеж на бактерии във влагалището.

В случай, че цервицитът е възникнал като следствие от друго заболяване, както е гениталният херпес, например, вашият лекар може да предложи антивирусно лекарство. То ще помогне да се намали времето, в което имате симптоматика.

Важно е докато тече лечението да избягвате полов контакт.

Цервицитът е състояние с много добра прогноза след лечение. С подходящите медикаменти и грижа, заболяването изчезва в рамките на няколко седмици. Възможно е вашият лекуващ лекар да поиска последващ преглед, който да установи дали лечението е повлияло развитието на болестта или трябва да се удължи.

Рискове и усложнения

Тъй като цервицитът е често срещано заболяване, важно е да познавате рисковете и потенциалните усложнения на състоянието. В зависимост от типа цервицит, който имате, заболяването може да протече и в много по-рискова форма.

Ако страдате от цервицит в следствие на инфекция като гонорея или хламидия, тази инфекция може да се разпространи нагоре по цялата полова система. По този начин възпалението може да засегне вътрешните тъкани на матката, както и фалопиевите тръби.

Това сериозно медицинско състояние е познато с името тазова възпалителна болест. В тежки случаи тя засяга дори яйчниците.

Този тип по-общо възпаление на репродуктивната система може да доведе до хронични болки в областта на таза. Тазовата възпалителна болест влияе и на способността за забременяване и задържане на плода в утробата на майката.

Друго сериозно усложнение, което може да възникне заради нелекуван цервицит, е перитонит. Тогава инфекцията излиза от тазовите органи на жената и може да доведе до сериозно животозастрашаващо състояние.

Когато говорим за усложненията на цервицита, трябва да знаете, че те засягат и вашия сексуален партньор. Ако предадете инфекцията, тя може да доведе до усложнения и при него/нея.

Появата на цервицит увеличава също и шансовете да се заразите с друга полово предавана болест. Причината за това е, че тъканта на шийката на матката е раздразнена и нейната цялост може да бъде нарушена. Така бактерии и вируси могат да проникнат в тялото ви при незащитен полов контакт.

Връзка с други здравословни състояния

Съществува връзка между появата на цервицит и наличие на едно друго полово предавано заболяване – човешкият папилома вирус.

Човешкият папилома вирус е изключително често срещано заболяване. Толкова често, че повечето хора вероятно ще се заразят с него в някакъв момент от живота си без да разберат.

Носителите на човешки папилома вирус могат да не знаят за неговото наличие, тъй като той често протича напълно безсимптомно.

Цервицитът е едно от състоянията, които могат да насочат медицинския специалист към изследване за човешки папилома вирус. Възпалението на шийката на матката може да бъде следствие от развитие на вируса.

Други две състояния, които също се обвързват с появата на цервицит, са болест на Бехчет и лихен планус.

Болест на Бехчет е системно възпаление на кръвоносните съдове в човешкото тяло. То може да доведе до раздразнение на влагалището и тъканите му, водейки до цервицит.

Лихен планус е хронично кожно възпалително заболяване. То засяга кожата, ноктите и лигавицата, като може да доведе и до цервицит.

Съществува ли превенция

Както повечето лекари казват – превенцията е най-доброто лечение. Това важи с пълна сила и за състоянието цервицит.

Можете да предприемете следните стъпки, за да се предпазите:

• Използвайте предпазни мерки – независимо дали имате един сексуален партньор или няколко, добре е винаги да използвате презервативи при полов контакт.

• Ограничете броя на партньорите си – по-високият брой на хора, с които имате сексуален контакт, увеличава процентно възможността да се заразите с полово предавана болест или бактериална инфекция.

• Обърнете внимание на здравословното състояние на партньора си – ако ще правите секс с човек, който има рани по гениталиите, необичаен секрет и други подобни симптоми, добре е да се въздържите от полов контакт.

• Включете и партньора в лечението – ако лекувате полово предавана болест, която е довела до появата на цервицит, добре е вашият сексуален партньор също да премине лечение. По този начин предпазвате както себе си, така и него от последваща поява на нови инфекции и заболявания.

• Не използвайте ненужни продукти за хигиена – добре е да се въздържате от използването на всякакви сапуни за интимна хигиена, дамски душове и козметика. Те могат да доведат до развитието на цервицит. Женската матка има невероятното свойство да се самопочиства. Използването на подобни продукти може да доведе до сериозни алергични реакции.

• Не пропускайте редовни медицински прегледи – диагностиката, извършена от медицински специалист на регулярен принцип, е най-добрата превенция що се отнася до появата на цервицит и редица други заболявания.

С поддържане на добра интимна хигиена и регулярни прегледи при медицински специалист, можете значително да подобрите здравето на своето влагалище.

Често задавани въпроси

Какви са най-честите симптоми на цервицит?

Симптомите на цервицит включват необичайно и обилно течение от влагалището, сърбеж и болка по време на полов акт.

Как се лекува цервицит?

В зависимост от типа на заболяването и неговия причинител, цервицитът може да бъде лекуван както с антибиотици, така и с противовъзпалителни медикаменти.

Какви са усложненията от цервицит?

Най-сериозно усложнение, което може да възникне при нелекуван цервицит, е т.нар. тазова възпалителна болест. Тя обхваща репродуктивната система на жената и може да доведе до по-ниски шансове за забременяване.