Последвайте ни!
Истории на пациенти, информативни видеа, конкурси и много повече в нашите социални медийни профили.
Ендометриозата може да се определи като възпаление на женските полови органи и тазовия перитонеум, причинено от анормалното присъствие в тези органи на ендометриални огнища.
Това е заболяване, което засяга между 10 и 12% от жените в репродуктивна възраст. То засяга предимно дами на възраст между 25 и 35 години и липсва или е много рядко срещана в предпубертетната и постменопаузната възраст.
Според степента и тежестта си заболяването може да се класифицира в няколко основни типа.
Този вид е най-често срещаният и най-безобидният (ако можем така да го наречем). Представлява малки, повърхностно разположени ендометриозни огнища с размери на образуванията от 1 до 3 мм. Обикновено повърхностният тип засяга перитонеума, а огнищата се появяват под формата на малки бели или червени полипозни везикули.
Повърхностната ендометриоза не се счита за патология и обикновено лечението ѝ протича с промяна начина на хранене, стриктен медицински контрол и приемане на медикаменти.
Този тип представлява тъмни, пълни с кръв кисти или т. нар. шоколадови кисти. Обикновено кистите са с диаметър 3 – 4 см, но могат да достигнат и до 15 см. Най-често се срастват със стените на яйчниците, но могат да се появят и като сраствания по тазовите органи, коремната кухина и по други органи.
Кистозната ендометриоза трудно се поддава на медикаментозно лечение. Единствената ефективна терапия е лапароскопска ексцизия с техниката на стриппинг.
Дълбоката ендометриоза представлява твърди нодуларни образувания, които проникват по-дълбоко от 5 см под перитонеума (слоя тъкан, предпазващ тазовата кухина).
Тази форма на заболяването може да се открие и между ректума и вагината (ректално – вагинална ендометриоза), в торбичката на Дъглас, в червата, в апендикса, пикочния мехур, уретера, уретосакралните връзки, в уретровазикалната гънка (между пикочния мехур и матката), в тазовата стена.
Това е доста тежка, но за радост рядко срещана форма на заболяването. От нея страдат не повече от 1 – 2% от пациентките, диагностицирани с ендометриоза.
При диагностициране на дълбока ендометриоза се препоръчва хирургична интервенция. Операцията е високоспециализирана и високорискова и трябва да бъде извършена изключително прецизно.
За съжаление причините появата на ендометриозни огнища все още не са напълно и категорично установени. Според една от възможните хипотези, причината е т. нар. “ретроградна менструация”. При нея по време на цикъла кръвта в матката, вместо да тече надолу се връща към таза.
Според други теории, заболяването се причинява от модификация на тъканите, които покриват таза. А има и хипотези, според които то се дължи на генно предразположение или на стрес и промени в имунната система.
Снимка:unsplash.com
Симптомите, без значение от степента и типа на заболяването обикновено са общи, което доста затруднява и правилното му диагностициране. Сред най-често срещаните симптоми са следните няколко.
Силни болки в таза по време на менструация. Този симптом се наблюдава при всички пациентки, но е най-ясно изразен при дълбоката ендометриоза, при която болките са толкова силни, че жената не може да води пълноценен живот.
Днес обикновено смятаме, че болките по време на месечния цикъл са нещо нормално, но всъщност не са. Затова мили дами, ако изпитвате болки преди или по време на менструация, не ги подценявайте, а се консултирайте с вашия гинеколог.
Защото е напълно възможно да развивате някоя от формите на ендометриоза, а както вече стана ясно, това заболяване трудно се лекува.
Болка по време на полов акт. Най-често болката при сексуален контакт е с различен интензитет в зависимост от позицията на проникване.
Освен тези два основни симптома пациентките често се оплакват и от:
Диагностицирането на кистозна, повърхностна и дълбока ендометриоза започва с посещение при гинеколог, където лекарят извършва стандартен гинекологичен преглед. Ако след прегледа има съмнение за някой от типовете ендометриоза се назначават редица изследвания като образна диагностика на ядрено – магнитен резонанс, трансвагинален ултразвук, ректални и кръвни изследвания и други.
Често обаче магнитния резонанс и ултразвукът невинаги могат да открият малки сраствания или шоколадови кисти, затова се препоръчва за точна диагностика да се извърши лапароскопия.
Към момента това е най-добрият диагностичен инструмент, тъй като позволява да се идентифицират от най-малките кисти до тежките сраствания, каквито са при дълбоката ендометриоза.
При диагностициране с лапароскопия пациентката се поставя под обща анестезия, след което се прави малък разрез на кожата (в областта на корема) и се вкарва малък оптичен инструмент, който позволява на лекаря да провери за наличие на ендометриална тъкан извън матката.
Лечението се извършва въз основа типа, стадия и симптоматиката на заболяването и може да варира от редовен клиничен контрол и промяна в начина на хранене, до използването на медикаментозни терапии и хирургично лечение.
Ако заболяването е в начална фаза и пациентката е с повърхностна ендометриоза, най-често се подлага на контролна и изчакваща процедура.
Но в случай на изявена симптоматика, изразяваща се в силни болки по време на менструация и болки при полов акт, обикновено се преминава към медикаментозна терапия. Важно е да се знае, че тези терапии не отстраняват заболяването, но поддържат симптомите под контрол и подобряват качеството на живот на пациентките.
Най-често за лечение се използва хормонална терапия, като противозачатъчни хапчета, прогестеронова терапия, ароматазни инхибитори и гонадотропин-освобождаващи хормонални аналози.
Към хирургично лечение се пристъпва единствено в случаите, в които няма други алтернативи. Обикновено инвазивна намеса е наложителна при дълбока ендометриоза, при която образуванията са твърди и много болезнени или при кистозния тип заболяване, при което е наложително да бъдат отстранени шоколадовите кисти от яйчниците.
Хирургичната техника, считана за златен стандарт при лечение на ендометриоза е лапароскопията. Тази техника позволява прецизно да бъдат елиминирани всички ендометриозни огнища, като запазва възможно най-много вътрешни органи (матката, фалопиевите тръби, яйчниците) и отстранява от таза всички тежки сраствания, които заболяването причинява.
Освен това лапароскопията причинява по-малко болка и травми на пациентката.
В случаи на особено тежка ендометриоза може да се прибегне и до хистеректомия (отстраняване на матката). Този вид лечение обаче се практикува единствено, ако всички останали лечения, включително минимално инвазивната хирургия не са дали резултат.
За да се извърши хистеректомия се прибягва и само, ако жената е родила или няма желание да има деца, тъй като след извършване на операцията зачеване е невъзможно.
Снимка:unsplash.com
Заболяването само по себе си не води непременно до безплодие. Въпреки това се среща при 30% от пациентките, изпитващи затруднения при зачеване. В момента се провеждат различни научни изследвания, за да се проследи и изследва връзката между ендометриозата и безплодието.
Все още няма единно становище, но тъй като заболяването засяга женските репродуктивни органи специалистите са на мнение, че това няма как да не се отрази в някаква степен при опитите за забременяване.
Дори и да страда от ендометриоза, пациентката е възможно да забременее. Ако това се случи дори е възможно да усети облекчение на симптомите, тъй като по време на бременност матката увеличава обема си, упражнявайки натиск върху тазовите области.
Това обаче не е начин за справяне със заболяването, тъй като могат да се появят усложнения, които да застрашат живота на майката и на плода в утробата ѝ. Затова е изключително важно бременните, диагностицираните с това заболяване да следят състоянието си по време на цялата си бременност.
Заболяването се отразява както на социалния, така и на сексуалния живот доста неблагоприятно. В едно наскоро проведено европейско изследване сред 7200 жени, страдащи от ендометриоза, 73% от жените са споделили, че не са в състояние да извършват различни най-обикновено ежедневни дейности по време на менструалния си цикъл.
35% пък са споделили, че ендометриозата е повлияла на интимната им връзка и отношенията им с партньора са се охладили или напълно приключили.
Нека да ви се обадим възможно най-скоро относно темите, по които искате да се консултирате.
2024 Всички правва са защитени