Последвайте ни!
Истории на пациенти, информативни видеа, конкурси и много повече в нашите социални медийни профили.
Антимюлеровият хормон играе важна роля в редица процеси при оформянето на човешкия организъм още в утробата и при двата пола, а също и контролира някои функции в организма в репродуктивна възраст. Този хормон се среща и под наименованието АМН (Anti-Müllerian hormone), представлява гликопротеин, който спада към категорията на TGF-β.
Произвежда се от гранулозните клетки на преантралните и малките антрални фоликули на яйчника, които са с размери до 4мм. в диаметър. Тези фоликули на яйчника, които са по-големи (повече от 8мм.) не произвеждат Антимюлеровия хормон.
След като бива синтезиран от гранулозните клетки преминава във фоликуларната течност и оттам попада в кръвообращението.
Антимюлеровият хормон се явява точен и надежден показател за състоянието на овариалния (яйчников) резерв на една жена, тоест показва какво е здравето на репродуктивната й система в настоящия момент.
От резултатите на неговото тестване може да се съди за функцията на репродуктивната система на жената в даден етап от живота й и се оценя способността й да осигури успешна бременност.
Както вече споменахме, ролята на Антимюлеровия хормон е комплексна, тъй като от неговото синтезиране зависят редица процеси в човешкото тяло.
АМХ взема участие във фоликулогенезата. Той възпрепятства набирането на примордиалните фоликули и прави малките антални фоликули по-малко чувствителни към FSH (фоликулостимулиращия хормон).
Антимюлеровият хормон има също ключова роля в развитието на женските и мъжките полови органи по време на оформянето на половите жлези вътре в утробата.
Наличието на този хормон в организма води до дегенерация на мюлеровите каналчета и развитие на мъжките полови органи, докато неговата липса води до развитие на женски полови органи.
В момента след като са минали осем седмици от зачеването човешкият ембрион разполага с два комплекта каналчета, от които съответно ще се създаде женска или мъжка репродуктивна система.
Както знаем, ако ембрионът съдържа XY полови хромозоми, то той ще е генетично мъжки, а ако половите му хромозоми са XX, то той ще женски.
При генетично мъжки ембрион ще има производство на антимюлеров хормон, което води до потискане на образуването на женски (мюлерови) канали, които са характерни за процеса на образуване на женска репродуктивна система.
От друга страна под влиянието на по-голямо производство тестостерон се развиват другия тип канали, така наречените мъжки (волфови) канали. Съответно тестостеронът стимулира образуването на различните елементи на мъжката репродуктивна система (простатна жлеза, семенни мехурчета, семепровод, епидидим).
Тъй като при генетично женски ембрион нямаме наличие на тестостерон, волфовите канали не продължават развитието си и изчезват. Съответно мюлеровите канали продължават развитието си до превръщане в органи на женската репродуктивна система (матка, шийка на матката, фалопиеви тръби, влагалище).
Освен при ембрионалното развитие, Антимюлеровият хормон играе роля и в регулацията на производството на полови хормони в яйчниците и тестисите в по-късен етап от възрастта на човек.
Например, нивата на АМХ в организма на мъжете се запазват високи до момента на пубертета, след което те започват постепенно да намаляват.
При жените пък е обратното. Нивата на АМХ в женския организъм са ниски до настъпването на пубертета. Впоследствие се увеличават в резултат от производството на зрели овоцити през пубертета. След 25-годишна възраст и до момента на настъпване на менопаузата количеството произведен АМХ намалява.
При мъжете и жените последиците от промяната в нивата на Антимюлеровия хормон се изразяват по различен начин.
При мъжете например секрецията на Антимюлеровия хормон достига пик в периода на първата година след раждането. След това неговото производство започва постепенно да намалява, паралелно с което и неговата способност за диагностика.
При жените нивото на Антимюлеровия хормон може да се използва като показател за репродуктивната способност на организма им. При жените Антимюлеровия хормон се произвежда от гранулозните клетки на яйчниковите фоликули. Този процес започва още преди раждането и не спира до настъпването на менопаузата.
Количеството на Антимюлеров хормон в женския организъм в периода от ранна детска до старта на пубертета е малко. Нивата му след това намаляват в етапите на репродуктивно развитие.
На концентрацията на Антимюлеров хормон се дължи стимулирането на примордиалните фоликули да преминат към стадии на покой към стадии на развитие.
Освен това този хормон има роля в трансформирането на чувствителните на FSH фоликулии ги стимулира да се превърнат в ранни антрални фоликули.
Поради факта, че АМХ се произвежда от развиващите се фоликули, серумните му нива се явяват показател за яйчниковия резерв и броя на антралните фоликули.
Количеството на синтезирания АМХ зависи от броя на яйчниковите фоликули, които има в организма на жената. Съответно колкото повече са яйчниковите фоликули, толкова по-голямо количество АМХ ще се произведе.
Интересен факт е, че синтезираното количество Антимюлеров хормон от организма на всяка жена почти не се променя в периодите на месечния цикъл и менструациите.
Отговорът на този въпрос е “да”. Промяната в нивата на Антимюлеровия хормон има връзка с възрастта на жената. Ниските референтни стойности на АМХ сочат към намален, изчерпан или преждевременно изчерпан яйчников резерв.
Когато говорим пък за високи стойности на АМХ, които са над горната граница, то става дума за наличие на различни заболявания на женската репродуктивна система. Едни от тях са синдром на поликистозните яйчници или гранулозо-клетъчни тумори на яйчниците.
В комбинация с ехография на яйчниците изследването на антимюлеров хормон е разпространена практика при оценяване на състоянието на яйчниковия резерв на една жена.
Такова изследване се назначава, когато един лекар се съмнява за преждевременно изчерпване на яйчниковия резерв при дадена пациентка.
Вторият случай, когато се назначава подобно изследване е, за да се направи оценка на шансовете за бременност при извършване на контролирана овариална хиперстимулация (КОХС).
Третият случай, когато такова изследване може да се назначи при поставяне на диагноза инфертилитет и диагноза хипогонадотропен хипогонадизъм.
Изследване на антимюлеров хормон се извършва, когато е наложителна асистирана репродукция при инвитро оплождане. Причината е, че оценката на състоянието на яйчниковия резерв на пациентката е част от протокола за извършването на тази процедура на лечение.
Освен за състоянието на яйчниковия резерв, изследването на АМХ се използва за точно определяне и на това каква ще е реакцията на яйчниците при овариална стимулация, която е една от инвитро терапиите.
АМХ се изследва също и за установяване на синдром на поликистозните яйчници (СПЯ) или ( също така наречен поликистозен овариален синдром) и откриване на гранулозо-клетъчни тумори, а също и с цел оценяване на фазата на менопауза при една жена. Тоест Антимюлеровия хормон може да се използва като маркер за поставяне на диагноза менопауза.
Изследване на този хормон се прави и с цел да се определи пола на бебе, което е родено генитални малформации, което от изключително редките случаи в медицината. В такъв случай най-точен резултат дават генетичните изследвания.
Антимюлеровият хормон се изследва чрез вземане а кръвна проба сутрин на гладно, като може да се направи по всяко време от месечния цикъл, тъй като концентрацията му в кръвта се запазва непроменена.
За изследването не е задължителна специална подготовка от страна на пациентката. Приемът на хормонални контрацептиви и бременността не могат да повлияят на резултата от изследването.
Изследването на този хормон се предписва от акушер-гинеколог и най-често се комбинира с изследване на FSH и инхибин В.
Имат известни вариации в мерните единици на стойностите на Антимюлеровия хормон в зависимост от отделните източници. Най-разпространените приети нормални стойности са между 1-6.8 ng/ml.
Важно е да знаете, че:
По-високите стойности на АМХ в организма на една жена предполагат, че той ще има по-добра реакция към овариална стимулация и ще произведе по-голям брой яйцеклетки.
Ако нивото на Антимюлеров хормон в кръвта на една жена е в по-ниски граници от нормалните за възрастта, то в такъв случай
забременяването следва да се осъществи чрез донорски яйцеклетки.
В периода от 5 години преди настъпването на менопаузата стойностите на АМХ намаляват до най-ниска стойност, като в периода след като тя настъпи стигат до трудно измерими стойности от под 0,1 ng/ml.
Завишени нива на АМХ с откриват при жени страдащи от поликистозни яйчници и овариални тумори. Синдромът на поликистозните яйчници е доста често срещан проблем сред съвременното женско население. Неговото възникване се дължи на причината, че множеството преантрални фоликули са спрели развитието си в яйчниците.
За да се потвърди със сигурност обаче диагнозата поликистозен овариален синдром, изследване на АМХ само не е достатъчно.
Нека да ви се обадим възможно най-скоро относно темите, по които искате да се консултирате.
2024 Всички правва са защитени