Тахипнея при новородено – дефиниция, симптоми и лечение

Първите часове след раждането могат да предизвикат тревога, ако се наблюдават симптоми на тахипнея. Това състояние изисква внимание и професионална оценка. 

Познаването на всички причини за тахипнея помага на родителите да осигурят необходимата спешна помощ при нужда. Статията предоставя най-важната информация за тези дихателни нарушения при новородени.

Изображение: freepik

Какво е тахипнея при новородени – дефиниция

Тахипнея представлява състояние на учестено и бързо дишане, при което установената висока дихателна честота надвишава нормалните стойности. При новородени нормалната честота е 40–60 вдишвания в минута.

Когато броят надхвърли 60, говорим за тахипнея. Състоянието се съчетава с плитко дишане, при което кислородният обмен е нарушен. Навременната диагностика е важна за успешното лечение на тахипнея.

Видове тахипнея

Тахипнеята при новородени се класифицира в зависимост от конкретните причини за учестено дишане и продължителността. Различните видове имат специфични характеристики.

Физиологична тахипнея

Физиологичната форма възниква като естествена реакция на организма към краткотрайни фактори. Това включва плач, физическа активност или временно повишаване на телесната температура. След отстраняване на провокиращия фактор дишането се нормализира самостоятелно. Този тип не изисква специално лечение.

Патологична тахипнея

Патологичната тахипнея е свързана със сериозни заболявания. Те включват инфекции на белите дробове като пневмония и вродени сърдечни проблеми.

Наблюдават се допълнителни признаци като цианоза, изпотяване и затруднено хранене. Състоянието изисква спешна медицинска оценка.

Транзиторна тахипнея

Транзиторната (преходна) тахипнея е най-често срещаният тип при новородени. Възниква поради забавено изчистване на белодробната течност след раждането.

Състоянието е самоограничаващо се, подобрява се за 24–72 часа и изисква наблюдение за изключване на други дихателни нарушения. Хубаво е да се знае, че при деца, родени чрез инвитро процедура, рискът не е по-висок. 

Изображение: freepik

Защо се наблюдава най-често в първите часове след раждането?

Новородените имат специфични физиологични особености, които обясняват появата на симптоми на тахипнея непосредствено след раждането.

По време на бременността белите дробове на плода са изпълнени с течност. При започване на родовия процес хормоналните промени активират механизми за изчистване на тази течност. Първите вдишвания и механичното компресиране при преминаване през родовия канал улесняват този процес.

Първите два часа след раждането са критичен период за адаптация към самостоятелно дишане. Ако течността не се резорбира достатъчно бързо, малките въздушни торбички остават частично запълнени.

Това намалява кислородния обмен и стимулира бързо дишане като компенсаторен механизъм. В този процес ключова роля играе хормонът епинефрин.

Причини и фактори за поява на транзиторната тахипнея при новородени

Транзиторната тахипнея има няколко добре установени рискови фактора. Познаването им помага на медицинските специалисти да идентифицират застрашените новородени.

Забавено изчистване на течността от белите дробове

Основната причина за тахипнея е непълното отстраняване на феталната белодробна течност. Нормално натриевите канали в белодробния епител активно резорбират течността преди и по време на раждането.

При някои бебета този механизъм работи по-бавно. Остатъчната течност нарушава газообмена и провокира учестено дишане като компенсаторен механизъм.

Цезарово сечение

Раждането чрез цезарово сечение без предшестваща родова дейност е значим рисков фактор. При планирано оперативно раждане бебето не преминава през хормоналните промени на родовата дейност. Липсва и механичното компресиране на гръдния кош. Изследванията показват 2–3 пъти по-висок риск  при този тип раждане.

Недоносени бебета

Недоносените новородени са особено уязвими към развитие на тахипнея. Белодробната им система не е напълно зряла, особено натриевите канали за резорбция на течността. Бебета, родени между 34-та и 37-ма гестационна седмица, представляват основната рискова група. Допълнителните фактори включват майчин диабет и макрозомия (едър плод).

Симптоми, които да следите

Родителите и медицинският персонал трябва да бъдат внимателни към определени симптоми на тахипнея в първите часове след раждането. Ранното разпознаване осигурява навременната диагностика на тахипнея.

Това включва:

• Бързо дишане – дихателната честота надвишава 60 вдишвания в минута, като бебето диша видимо по-бързо от нормалното.
• Плитко дишане – вдишванията са повърхностни и неефективни, гръдният кош се движи недостатъчно.
• Разширяване на ноздрите – ноздрите се разширяват при всяко вдишване като опит за засилване на въздушния поток.
• Вдлъбване между ребрата – кожата между ребрата се вдлъбва при вдишване, показвайки усилие при дишането.
• Експираторно пъшкане – бебето издава стенещи звуци при издишване, като механизъм за поддържане на въздуха.
• Цианоза – синкаво оцветяване на устните или кожата при тежки случаи, указващо недостиг на кислород.
• Тахикардия – учестен сърдечен ритъм като компенсаторна реакция.

Симптомите обикновено започват в първите един до два часа след раждането. При повечето случаи на транзиторна тахипнея състоянието се подобрява за 24–48 часа.

Изображение: freepik

Как се диагностицира

Диагностиката на тахипнея при новородени е предимно клиничен процес. Лекарят започва с внимателен клиничен преглед. Измерва се дихателната честота, оценява се дихателното усилие и се прослушват белите дробове. Анамнезата включва данни за типа раждане, гестационната възраст и заболявания на майката.

Рентгенография на гръдния кош е основното изследване при съмнение за тахипнея.  На рентгеновата снимка се виждат характерни промени като задържана течност в белодробните фисури и по-изразени белодробни структури. 

Пулсоксиметрията измерва кислородното насищане безболезнено и непрекъснато. При транзиторна тахипнея насищането обикновено е над 90%. Кръвните изследвания включват пълна кръвна картина и кръвна култура за изключване на сепсис. При съмнение за инфекция превантивно се прилагат антибиотици при тахипнея.

Лечение и грижи

Лечението на тахипнея при новородени е предимно поддържащо. Основната цел е да се осигури достатъчно кислород, докато белодробната течност се резорбира. Кислородната терапия се прилага чрез назална канюла или кислородна маска. При тежки случаи се използва CPAP апарат.

Хидратацията е важен аспект от грижите. Необходимата хидратация на организма се осигурява чрез интравенозни течности, когато бързото дишане пречи на храненето. Бебета с дихателна честота над 70–80 в минута не могат да се хранят през устата поради риск от аспирация. След подобрение постепенно се въвежда нормално хранене.

Много рядко при продължителна тахипнея се прилагат бронходилататори или инхалатори за дишане. При новородени не е възможно прилагането на дихателна гимнастика за разлика от възрастни с хронична обструктивна белодробна болест или астматичен пристъп.

Повечето новородени с транзиторна тахипнея се възстановяват напълно за 24–72 часа. Рядко се развива белодробна хипертония или пневмоторакс като усложнения и след изписване не са необходими специални грижи.

Тахипнеята обикновено е доброкачествено състояние и се разрешава самостоятелно. Придържането към здравословен начин на живот по време на бременността и следването на медицинските препоръки са важни предпазни мерки. При съмнение се консултирайте с неонатолог.

Често задавани въпроси

Има ли връзка между тахипнеята и психологическите фактори при възрастни?

Да, при възрастни тревожност и дишане са тясно свързани. Наличието на психологически стрес може да предизвика хипервентилация и учестено дишане.

Кога е необходима спешна медицинска помощ при тахипнея?

Спешна помощ е нужна при силна цианоза, изразено нарушение на съзнанието, невъзможност за хранене или влошаване въпреки кислородна терапия. Това може да сигнализира за белодробна емболия или сърдечна недостатъчност.

Различават ли се причините за тахипнея при новородени и възрастни?

Да, при новородени основната причина е забавено изчистване на белодробна течност. При възрастни причините за учестено дишане включват пневмония, астматичен пристъп, диабетна кетоацидоза или метаболитни нарушения, които изискват възстановяване на нормалния електролитен баланс. Лечението при възрастни може да включва антидепресанти за тахипнея и упражнения за релаксация.