Щитовидна жлеза – каква е връзката със забременяването

Много двойки имат желание да бъдат родители. Понякога обаче пътят към бебето се оказва по-труден от очакваното. Сред факторите, които влияят върху способността за зачеване, щитовидната жлеза заема ключова позиция. Този малък орган може да създаде сериозни пречки за забременяване, когато не функционира правилно. Проблемите с неговата работа засягат както овулацията, така и цялостния хормонален баланс в женския организъм.

Познаването на връзката между щитовидната функция и фертилитета е от съществено значение за всяка жена, която планира бременност. Своевременната диагностика на щитовидната жлеза може да предотврати редица усложнения. Много двойки се изправят пред необяснима невъзможност за зачеване, без да подозират, че причината за безплодие може да е износена или незабелязана дисфункция на този ключов ендокринен орган.

Източник: freepik

Какво представлява щитовидната жлеза?

Щитовидната жлеза е малък орган с форма на пеперуда. Намира се в предната част на шията, точно под адамовата ябълка. Въпреки скромния си размер, тя е невероятно мощен регулатор на телесните процеси. Състои се от два странични дяла, свързани с тесен мост от тъкан. Тежи между 15 и 25 грама при здрав възрастен човек.

Жлезата се състои от специализирани клетки, които произвеждат жизненоважни вещества. Фоликуларните клетки синтезират основни хормони на щитовидната жлеза. Така наречените парафоликуларни клетки пък отговарят за производството на калцитонин, който регулира калциевия обмен. Богатото кръвоснабдяване на органа осигурява бърз транспорт на хормоните към целия организъм. Анатомичната близост до гласните връзки обяснява защо заболявания на щитовидната жлеза понякога засягат и гласа.

Каква е функцията на щитовидната жлеза?

Основната функция на щитовидната жлеза е да произвежда хормони, които контролират човешкия метаболизъм. Тези хормони влияят на почти всяка клетка в тялото. Те определят скоростта, с която организмът изгаря калории и използва енергия. Хормоните на щитовидната жлеза включват тироксин (Т4) и трийодтиронин (Т3), които са критични за нормалното функциониране на органите и системите.

Производството на тези вещества се контролира от хипофизата чрез тиреоид-стимулиращ хормон (TSH). Когато нивата на Т3 и Т4 падат, хипофизата отделя повече TSH, за да стимулира жлезата. Когато нивата са високи, TSH се понижава. Този автоматичен механизъм поддържа хормоналното равновесие. Цялата ендокринна система работи като прецизно настроен оркестър, където всеки инструмент трябва да звучи в синхрон.

Нормалната функция на щитовидната жлеза поддържа температурата на тялото, сърдечната честота и умствената острота, като влияе на работата на храносмилателния тракт и мускулния тонус. При децата тя е абсолютно необходима за нормалния растеж и развитие на мозъка, а при възрастните регулира енергийните резерви и телесното тегло.

Каква е нейната роля при опитите за забременяване?

Щитовидните хормони влияят директно върху репродуктивната система. Дисфункция на щитовидната жлеза нарушава месечния цикъл и овулацията, а при липса или излишък на тези хормони яйчниците не могат да освобождават зрели яйцеклетки редовно. Това води до нередовни или липсващи менструации, което прави зачеването изключително трудно или невъзможно.

Хормоналният баланс между щитовидната жлеза и половите хормони е деликатен. Естрогенът и прогестеронът зависят от правилните нива на Т3 и Т4. Когато щитовидната функция е компрометирана, цялата репродуктивна ос страда. Пролактинът може да се повиши неадекватно, което допълнително потиска овулацията и намалява шансовете за забременяване.

TSH е основният показател за оценка на щитовидната функция при жени, които планират бременност. Поддържането на нормални нива на хормони е важно за успешно зачеване. Обичайно референтните стойности на TSH са между 0,3-5,0 mU/l. При жени, желаещи да заченат, специалистите препоръчват по-стриктни граници.

Оптималните стойности на TSH при опити за бебе трябва да са под 2,5 mU/l. Някои ендокринолози дори настояват за нива под 2,0 mU/l за максимална репродуктивна способност. Свободният Т4 (FT4) трябва да е в средата на референтния диапазон. Свободният Т3 (FT3) също изисква внимателно проследяване, с оптимални стойности между 3,0-8,8 pmol/l.

Дори незначителни отклонения в тези показатели могат да намалят фертилитета. Субклиничният хипотиреоидизъм – когато TSH е повишен, но Т4 е нормален, често остава недиагностициран. Той обаче може да е решаващ фактор за неуспешни опити за бременност. Редовният преглед на щитовидната жлеза преди планиране на бременност е изключително важен.

Симптоми при проблеми

Симптомите при проблеми могат да бъдат разгледани в две основни групи. 

Признаци на хипотиреоидизъм

Когато щитовидната жлеза работи недостатъчно активно, тялото забавя своите процеси. Тези симптоми на хипотиреоидизъм се развиват постепенно и често се подценяват. Жените приписват умората на стреса или натовареността, без да подозират истинската причина.

Основните симптоми на заболявания на щитовидната жлеза при понижена функция включват:

• Постоянна умора и слабост – дори след продължителен сън липсва енергия за ежедневните дейности
• Необяснимо напълняване – телесното тегло се увеличава въпреки диета и физическа активност.
• Чувствителност към студ – постоянно усещане за студ, дори когато сте топло облечени.
• Суха кожа и косопад – кожата става груба, а косата се изтънява и започва да пада.
• Запек – храносмилателната система работи изключително бавно.
• Депресия и често забравяне – настроението е ниско, концентрацията затруднена, а паметта отслабена.
• Мускулни и ставни болки – неопределени болки в цялото тяло без очевидна причина.
• Нередовни менструации или тежък цикъл – месечният цикъл става непредвидим или с изключително обилно кървене.

Тези симптоми сигнализират за проблеми с щитовидната жлеза.

Признаци на хипертиреоидизъм

При свръхактивна щитовидна жлеза организмът работи на прекалено високи обороти. Самите симптоми на хипертиреоидизъм са по-изразени и по-лесно забележими от тези при понижена функция. Те често принуждават жените по-бързо да потърсят медицинска помощ.

Основните прояви на повишена щитовидна активност са:

• Необяснима загуба на тегло – теглото рязко пада, дори при нормално или повишено хранене.
• Ускорен сърдечен ритъм – сърцето бие силно и бързо, понякога с усещане за пропускане на удари.
• Треперене на ръцете – фин тремор на пръстите, особено забележим при опит за писане или хващане на предмети.
• Нервност и раздразнителност – повишена тревожност, панически атаки и емоционална нестабилност.
• Прекомерно изпотяване – непрекъснато потене дори при леко усилие или в пълен покой.
• Затруднено заспиване – безсъние и вътрешно напрежение през нощта.
• Чести изхождания – ускорена чревна перисталтика, която води до диария.
• Изпъкнали очи – при болестта на Грейвс очите изглеждат силно изпъкнали.

Разпознаването на тези симптоми е от решаващо значение. Своевременната реакция може да предотврати сериозни усложнения и да възстанови фертилитета. При съмнение за проблеми с щитовидната жлеза е необходима незабавна консултация с ендокринолог. Специалистът ще назначи подходящи изследвания на щитовидната жлеза и ще разработи индивидуален терапевтичен план.

Кога и как да изследваме щитовидната жлеза – преглед и диагностика

Препоръчително е всяка жена, която планира бременност, да провери щитовидната си функция. Идеалното време за скрининг е 3–6 месеца преди започване на опити за зачеване. Това дава достатъчно време за корекция на евентуални нарушения. При наличие на фамилна анамнеза за заболявания на щитовидната жлеза или при налични симптоми изследването е още по-належащо.

Източник: freepik

Изследванията на щитовидната жлеза включват кръвни тестове за TSH, свободен Т4 и свободен Т3. При повишен TSH се проверяват антителата към тиреоидна пероксидаза (анти-ТПО) и тиреоглобулин (анти-ТГ). Тези антитела показват наличие на автоимунно заболяване, а ултразвуковото изследване на щитовидната жлеза визуализира структурата ù, като открива възли или гуша.

Диагностиката на щитовидната жлеза изисква комплексен подход. Един-единствен тест не е достатъчен за пълна оценка. Специалистът трябва да анализира всички резултати в контекста на клиничната картина. Понякога е необходимо повторно изследване след няколко седмици. При съмнение за възел може да се наложи и биопсия за изключване на злокачествени процеси.

Хипотиреоидизъм и забременяване

Хипотиреоидизмът е най-честата щитовидна дисфункция при жени в репродуктивна възраст. Той възниква когато жлезата не произвежда достатъчно хормони. Това състояние сериозно застрашава способността за зачеване и нормалното протичане на бременността. Дори субклиничните форми могат да причинят репродуктивни проблеми.

При нелекуван хипотиреоидизъм овулацията става нередовна или напълно липсва. Дори при успешно оплождане рискът от ранен спонтанен аборт е значително повишен. Нискотиреоидното състояние влияе неблагоприятно върху развитието на плода, особено на неговата нервна система. 

Дозата на заместителната терапия трябва да се коригира внимателно преди зачеване. Целта е постигане на TSH под 2,5 mU/l. След настъпване на бременността нуждите от хормони се увеличават с 30-50%. Затова е препоръчително контролните изследвания да се правят всеки 4–6 седмици. Правилното лечение на щитовидната жлеза осигурява здравословна бременност и нормално развитие на бебето.

Хашимото тиреоидит и фертилитет

Тиреоидит на Хашимото е най-честата причина за хипотиреоидизъм. Това е хронично автоимунно заболяване, при което имунната система атакува собствената щитовидна тъкан, като жените са по-често засегнати от мъжете. Обикновено заболяването се развива постепенно и може да остане недиагностицирано години наред.

При Хашимото имунната система произвежда антитела срещу щитовидната жлеза. Хроничното възпаление постепенно разрушава клетките, които произвеждат хормони и с времето това води до прогресивно намаляване на щитовидната функция. Генетичната предразположеност играе важна роля, както и стресът, вирусните инфекции и наличието на йоден дефицит.

Антителата към тиреоидна пероксидаза (анти-ТПО) се откриват при над 90% от пациентите с Хашимото. Антителата към тиреоглобулин (анти-ТГ) също са често положителни. Наличието на тези антитела не означава автоматично клинична болест. Някои жени имат положителни антитела години преди да развият хипотиреоидизъм.

Високите титри на антитела корелират с по-лош репродуктивен изход. Проучванията показват, че жени с положителни анти-ТПО имат двойно по-висок риск от спонтанен аборт. Антителата могат да влошат качеството на яйцеклетките и имплантацията на ембриона. При инвитро процедура наличието на тиреоидни антитела се свързва с по-нисък процент успех.

Инвитро при проблеми с щитовидната жлеза

При проблеми с щитовидната жлеза процедурата инвитро изисква специално внимание и подготовка. Преди започване на стимулация щитовидната функция трябва да бъде оптимизирана. TSH трябва да е под 2,5 mU/l, а в идеалния случай – под 2,0 mU/l. Това е важно за успеха на цялата процедура и здравето на бъдещото бебе.

Хормоналната стимулация при инвитро може да повлияе на щитовидната функция. Високите нива на естроген увеличават нуждата от тиреоидни хормони. Специалистите препоръчват проверка на TSH преди стимулация, след пункция и при потвърдена бременност.

Източник: freepik

Наличието на тиреоидни антитела без явна дисфункция също влияе на резултатите от инвитро. При такива пациентки се наблюдава по-нисък процент имплантация и по-висок риск от ранна загуба на бременността. Индивидуалният подход и тясното сътрудничество между репродуктолог и ендокринолог са ключови за постигане на желаната бременност.

Съвети за превенция

Редовните прегледи позволяват ранно откриване на проблеми и са част от успешната профилактика на заболявания на щитовидната жлеза. Необходимо е жените с фамилна анамнеза за щитовидни заболявания да проверяват TSH ежегодно. При планиране на бременност изследването се прави дори да няма симптоми.

Избягването на излишен стрес, балансираното хранене и умерената физическа активност поддържат здравето на ендокринната система. Отказването от тютюнопушенето и умерената консумация на алкохол допълнително защитават щитовидната жлеза. При появата на симптоми на хипотиреоидизъм или симптоми на хипертиреоидизъм е необходима незабавна консултация с ендокринолог за своевременна намеса.

Често задавани въпроси

Мога ли да забременея, ако имам проблеми с щитовидната жлеза?

Да, забременяването е възможно при правилно лечение и контрол на щитовидната функция. С адекватна терапия повечето жени постигат успешна бременност.

Опасни ли са антителата към щитовидната жлеза за бебето?

Самите антитела не вредят директно на плода, но увеличават риска от усложнения. При правилно проследяване и лечение рискът значително намалява.

Трябва ли партньорът ми също да провери щитовидната си жлеза?

При мъжете щитовидните проблеми са по-редки, но също влияят на фертилитета. Ако има симптоми или фамилна анамнеза, изследването е препоръчително.