Последвайте ни!
Истории на пациенти, информативни видеа, конкурси и много повече в нашите социални медийни профили.
Каква е връзката между поликистозните яйчници, инсулиновата резистентност и безплодието? На пръв поглед тези термини изглежда не са пряко обвързани един с друг.
Инсулиновата резистентност е характерна при голям процент от жените със синдром на поликистозни яйчници (СПКЯ). Тя е пряко свързана с последици като хиперинсулемия и хиперандрогения. Прекомерното производство на мъжки полови хормони при жените води до хормонален дисбаланс и поликистоза.
Нередовната овулация при жени със СПКЯ е основният проблем, когато става въпрос за безплодие и трудност при забременяване. Ановулацията често е причинена именно от хормоналния дисбаланс и недостатъчното развитие на фоликулите в яйчниците.
Синдромът на поликистозните яйчници (СПКЯ) е вид ендокринопатия и представлява хормонален дисбаланс. Клиничната му проява често се изразява в, но не се ограничава до, нередовен менструален цикъл, хиперандрогения и ановулация.
Синдромът се наблюдава при средно 21,27% от жените в репродуктивна възраст и оказва пряко влияние върху репродуктивната система и фертилитета при жените.
Към момента не е установена конкретна причина за развитието на синдрома при жените. Извършени са множество проучвания, които помагат при диагностиката и лечението на СПКЯ.
Според някои причини СПКЯ се дължи на – генетични предразположения, нискостепенно възпаление, инсулинова резистентност, хиперандрогения и други.
Симптомите на СПКЯ се проявяват под формата на:
Липсата на редовна овулация (ановулация) е задължителен критерии за диагнозата на СПКЯ. Ановулация може да се наблюдава дори при редовен цикъл. Редовната овулация изключва СПКЯ като възможност.
Синдромът на поликистозни яйчници може да доведе до дълготрайни последици, в случай че не се вземат мерки за ограничаване на ефектите му.
Някои от тях могат да засягат както репродуктивната възможност, така и усложнения по време на и след бременността.
Сърдечносъдови заболявания, рак на ендометриума, гестационен и диабет тип 2 са някои от рисковите усложнения при СПКЯ.
Ранната диагностика и навременното лечение на симптоми и предразполагащи фактори са целеви при наличие на синдром на поликистозните яйчници. Адекватни превантивни мерки могат да понижат драстично шанса от усложнения като сърдечносъдови заболявания и нарушения на кръвоносната система.
При правилно назначено лечение и подобряване на диетата и начина на живот, жената може да забременее, дори да е диагностицирана със СПКЯ.
Човешкото тяло и клетките се снабдяват с всички необходими хранителни вещества главно благодарение на храната. Те включват белтъчини, въглехидрати, мазнини, витамини и минерали.
Едно от тези вещества е глюкозата. Глюкозата (наричана още кръвна захар) е монозахарид от групата на въглехидратите. След като достигне стомаха, тя навлиза в кръвта, която я разпространява до отделните клетки в мускулната, мастната и чернодробната тъкан.
Тези клетки използват глюкозата и я трансформират в енергия, която мускулите да използват за физическа дейност, или в резерв, в случай на дълъг период без прием на храна.
Инсулинът е хормон, който се произвежда в панкреаса (задстомашната жлеза). Основната му функция е да позволи преминаването на глюкозата от кръвта към клетката.
Панкреасът разполага със специализирани бета клетки, които реагират при повишени нива на кръвната захар (глюкозата). Те задействат производството на достатъчно количество инсулин, за да могат клетките да набавят енергия.
Ролята на инсулина е да намали нивото на кръвната захар и да засили усвояването на глюкоза от клетките. Това са основните му функции в контекста на инсулиновата резистентност.
Панкреасът произвежда толкова инсулин, колкото е необходим за преработването на постъпилата в тялото глюкоза. При увеличаване на приема на глюкоза, се увеличава и производството на инсулин.
Противоположно на този процес, производството на инсулин намалява при продължителни периоди без прием на храна и при липса на физическа активност.
Панкреасът има определен максимален капацитет за производство на инсулин.
Инсулиновата резистентност представлява намалена чувствителност на клетките към хормона инсулин. Така нивото на кръвната захар се повишава, поради неуспеха на клетките да усвоят пристигащата глюкоза.
Когато има налична инсулинова резистентност, панкреасът произвежда по-голямо количество инсулин от обикновено. Този процес е познат като хиперинсулинемия и настъпва, за да компенсира и намали нивото на кръвната захар.
В някои случаи инсулинът е достатъчно, за да нормализира нивото на глюкоза в кръвта. В други случаи, панкреасът достига максималния си капацитет на производство, инсулинът не е достатъчен и нивото на кръвната захар е повишено.
При тези случаи настъпва преддиабетно състояние. Без промяна в диетата и начина на живот, това може да доведе до развитие на диабет тип 2.
Инсулиновата резистентност обикновено протича безсимптоматично.
Клинични прояви включват:
За да се намали инсулиновата резистентност, или да се увеличи чувствителността на клетките към инсулина, трябва да се следва стриктна здравословна диета.
Обикновено диетата се изявява в намаляването на приема на рафинирани въглехидрати, захарни изделия, газирани напитки и преработено месо. Полезни храни по време на такава диета са храните, богати на фибри и такива с противовъзпалително действие.
Една от главните цели е понижаване на телесното тегло и мазнините. Освен с диета, това може да бъде постигнато благодарение на повишена физическата активност и здравословен начин на живот. Възможно е да бъде назначено медикаментозно лечение, което да помогне за намаляването на инсулиновата резистентност.
Голям процент от всички диагностицирани със СПКЯ жени (между 65 и 70%) изявяват симптоми и положителни тестове за инсулинова резистентност и хиперинсулинемия.
Инсулиновата резистентност и хиперинсулемията могат да бъдат обяснени поради наднорменото тегло при 70-80% от жените със СПКЯ. Между 20 и 25% от изследваните жени обаче са с телесно тегло в здравословни граници. Това от своя страна доказва пряка връзка между инсулиновата резистентност и синдрома на поликистозните яйчници.
Според проучвания, хиперандрогенията (прекомерно производство на мъжки полови хормони в тялото) е пряко свързана с наличието на хиперинсулинемия, която се наблюдава при инсулинова резистентност.
Мъжките полови хормони включват дихидротестостерон, андростенедион и тестостерон. Повишеното им ниво в тялото води до хормонален дисбаланс при жените и развитието на СПКЯ. От своя страна, хормоналният дисбаланс има негативен ефект върху редовната менструация и овулация при жените в репродуктивна възраст.
Инсулиновата резистентност и хиперинсулинемията водят до метаболитни нарушения и синдроми. Хормоналният дисбаланс също се предизвиква от тях и от своя страна води до репродуктивни последици, като трудност при забременяване.
Между 90 и 95% от жените с ановулация (нередовна овулация) са диагностицирани със СПКЯ. Това прави СПКЯ най-честата причина за трудност при зачеване поради ановулация.
Синдромът на поликистозните яйчници обикновено се проявява с хормонален дисбаланс, инсулинова резистентност и метаболитни нарушения. Тези фактори имат директно влияние върху качеството на живот и значително увеличават риска от безплодие, диабет тип 2 и сърдечносъдови заболявания.
Ниското производство на естроген и прекомерното производство на андрогени водят до развитие на поликистозни яйчници, както и симптоми, свързани с хирзутизма.
Нередовната овулация е главната причина за безплодие при жени със СПКЯ. Ановулацията може да бъде причинена от хиперандрогения или поради неузрели фоликули при яйчниците.
Бременни жени, диагностицирани със СПКЯ, имат повишен риск за спонтанен аборт, прееклампсия, хипертония и развитие на гестационен диабет.
При бременни жени със СПКЯ могат да бъдат предизвикани преждевременно раждане и други неонатални усложнения.
Нека да ви се обадим възможно най-скоро относно темите, по които искате да се консултирате.
2024 Всички правва са защитени